Определение № 214 от 18.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 219/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 104 от 13.10.2017 г., по в.т.д.№ 260/2017 г., с което е потвърдено решение № 32 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 93/2016 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 32 633.78 лв. – неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по договор за доставка на горива от 22.04.13 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.11.2016 г. до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.” Действителна ли е неустойка по чл.92 ЗЗД, която е несъизмеримо висока в сравнение с вредите за кредитора, произтичащи от неизпълнение в срок на конкретното парично задължение?”; 2. „ Действителна ли е неустойка по чл.92 ЗЗД, когато кредиторът не търпи никакви вреди от неизпълнението в срок на конкретно парично задължение, или когато тези вреди са обезщетени по друг начин за сметка на същия длъжник ?”; 3.” При направено възражение за това, длъжен ли е съдът да прецени съизмеримостта на неустойката с вредите, произтичащи за кредитора от неизпълнението в срок на конкретното парично задължение?”; 4. „ Какъв е характерът на разпоредбата на чл.76 ЗЗД и могат ли страните по договор да предвидят в договора ред за погасяване на лихви, неустойки и главници, който да е различен от законоустановената последователност по чл.76, ал.1 ЗЗД и който да се прилага с предимство в отношенията между страните по договора ?” В допълнение искането за допускане на касационно обжалване е обосновано и с твърдение за очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, в редакцията на закона в ДВ бр.86/2017 г., поради приложена от въззивния съд последователност на погасяване на задълженията, установена с чл.76, ал.1 ЗЗД и незачитане изрично уговорената между съконтрахентите по процесния договор за продажба поредност на погасяване на дълга, в съгласие с общите правила на чл.9 ЗЗД и чл.20а ЗЗД. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Касационната жалба, подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, е процесуално допустима. Преди произнасяне по въведените от касаторите основания за достъп до касация служебно констатира,обаче, че поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, материалноправен въпрос № 4, свързан с приложението на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД и определен за обуславящ изхода на делото, попада в предмета на тълкувателно дело № 3 / 2017 год. на ОСГТК на ВКС. Следователно в случая са налице предпоставките на закона за спиране на производството по делото, поради което и на основание чл.292 ГПК