Определение № 3261 от 18.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2232/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищците Г. А., К. А., М. Ф. и З. А. срещу определение № 339 от 12.06.2025г. по в.т.д.№ 258/2025г. на Апелативен съд Варна, с което по реда на чл.274,ал.1 във вр. с чл.121 ГПК, е потвърдено определението от 18.02.2025г. на ОС Търговище за прекратяване на производството по предявените преки искове на Г. П. А., К. К. А., М. Л. Ф. и З. А. А. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и исковите молби са изпратени по подсъдност на съответните районни съдилища - искът на К. А. на Районен съд Попово, а исковете на останалите ищците на Районен съд Търговище. Твърдението в частната касационна жалба е, че обжалваният акт е очевидно неправилен, с него са разрешени въпроси в противоречие с практиката на ВКС, даден е отговор на правни проблеми, които са от значение за развитието на правото. Представено е изложение на основанията, по които се иска допускане на частното касационно обжалване. Препис от жалбата не се изпраща за отговор. Настоящият състав счита, че е изключен касационният контрол по отношение на въззивното определение на основание чл.280,ал.3 ГПК, тъй като цената на всеки един от субективно съединените искове на обикновените другари е в размер на 1 000лв., предявен като частичен. Меродавна за осъществяваната преценка е цената на предявения частичен иск, с произнасянето по който е сезиран съдът. При формирането на извода за недопустимост на касационния контрол настоящият състав държи сметка за разпоредбата на чл.113 ГПК – искът е предявен от потребители, делото подлежи на разглеждане като гражданско, но цената на всеки от исковете е под прага за обжалваемост и на гражданските дела. Неправилното посочване във въззивното определение на възможността за неговото обжалване не създава такова право, тъй като правилата за инстанционния контрол са императивни. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.