Определение № 343 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 6213/26.02.2015 год. на Н. А. Л. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Т. В. – АК П. срещу въззивно Решение No 116 от 19.01.2015 година пo В.гр.д Nо 2897/2014 година на OС- Пловдив.. С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията по чл. 258 и и сл. ГПК е отменил изцяло Решение No 2498 от 16.06.2014 год. по гр.д.No 10584 /2013 год. на РС – Пловдив като е постановил ново решение, с което заявеният ревандикационен иск от Н. Л. за признаване на правото на собственост по наследство и предаване на владението на ПИ с идентификатор 56784.505.183 в [населено място], с площ от 394 кв.м. по КК и КР на П., урбанизирана с предназначение –друг вид застрояване е отхвърлен. Тезата на ищеца- касатор Н. Л., че процесните 394 кв.м., съставляващи самостоятелен имот в рамките на парцел, отреден за озеленяване не е преминал в патримониума на държавата- респ. на ответника [община], предвид факта, че мероприятието за което е извършено отчуждаването на имота през 1955 година – обществен жилищен строеж, не е реализирано. За да отхвърли иска, решаващият – въззивен съд е приел, че въз основа на доказателствата по отчуждителната преписка- Протокол 5/28.03.1962 година на Комисията по парг.85 от ППЗПИНМ, документите за изплатено обезщетение на собствениците и действащите правила на ЗПИНМ към 1962 година, може да се направи безусловен извод, че е налице валидно отчуждаване на собствеността на наследодателката на ищеца, отчуждителното действие на улично - дворищната регулация е настъпило, имота е завзет от общинската администрация и изплатено определеното обезщетение. Последващото преотреждане по плана, не може да повлияе на вещно-правните последици на отчуждаването. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 39 ал.1 ЗПИНМ и на чл. 74а ПР на ЗПИНМ при невлязъл в сила и неодобрен РП, респ. изменение и преотреждане т.е. при категорични данни за проектоплан, но не и за окончателен такъв, с довод, че решението на въззивния съд е постановено п противоречие със практиката на ВКС по Решение No 459/02.07.2010 година по гр.д.No 754/2009 година на I г.о., Решение No 7084 от 15.07.2002 година по адм.д.No 9789/2001 година на ВАС. Искането за касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че въпросът приложима ли е нормата на чл. 39 ал.1 ЗПИНМ към случаите на неутвърдена регулация- при липса на решение на Съвета по планово изграждане на населените места/ парг.71-74 ППЗПИНМ/, което да обезсили първоначалната регулация, е от значение за изхода на спора и за единно правосъдие. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община], чрез процесуални представител –ат.юрисконсулт П. Г. с който се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване ,както и по същество доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение .Претендират се разноски за всички инстанции. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за данъчната оценка на имота /л.35/, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1,.2 или т.3 ГПК. С т.1 на разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, на базата на които касационният съд следва да направи преценката за наличие на основание за допускане на касационното обжалване, трябва да имат характеристиката на обуславящи изхода на спора т.е. да са пряко свързани с предмета на спора. Формулираните от касатора и защитата му въпроси, дори и да се приемат за обуславящи изхода на спора, не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване. Въпросите в изложението към касационната жалба по естеството си не са свързани с приложение на правото, а с наличието или липсата на определен факт - влязъл в сила регулационен план. Тезата на страната ищец- понастоящем касатор, поддържана в хода на производството е, че РП към 1962 година / периода на отчуждаване на имота/ или не е влязъл в сила, или не е бил отменен при преотреждането на имота за друго мероприятие - „озеленяване“. Фактите по делото се установяват в рамките на предвидената за това процедура в инстанциите по същество, поради което е некоректно да се поставят въпроси, които касаят възприемането на съществуването на един или друг факт въз основа преценка на доказателства от касационната инстанция, без в тази насока да има произнасяне от страна на въззивния съд. Дори да би се приело, че въпросите са от категорията на тези по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, то не може да се допусне касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на закона за извършване на конкретната селекция. Посоченото Решение No 459 от 02.07.2010 год. по гр.д.No 754/2009 год.на I г.о. е неотносимо към т.н.“проблем“ за приложен или неприложен регулационен план след изм. на ЗПИНМ от 1956 г., тъй като касае хипотеза относно приложимия материален закон и вещно правни последици на отчуждаването по ЗПИНМ когато недвижим имот не е завзет към датата на влизане в сила на изменението и определеното обезщетение не е изплатено. Решение No 7084 от 15.07.2002 година по адм.д.No 9789/2001 година на ВАС не може да се третира като източник на противоречива съдебна практика в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като преценката на касационния съд може да касае само решения на гражданските съдилища, но не и на административните- виж разяснения по т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. За да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с цитираното ТР на ОСГТК на ВКС се прие, че следва да е налице непълнота на съдебната практика, да се иска тълкуване на нова парва уредба и т.н., с което касационният съд да постигне уеднаквяване на съдебната практика за еднаквото и точно приложени на закона. Разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ/ отм./ е обект на еднозначно тълкуване дълги години, поради което и при липсата на доводи в каква насока се иска и какво налага ново тълкуване, настоящият съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване и по т.3. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия