Определение № 3402 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5187/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение03.07.2024 г.докладчик Николай Иванов
Диспозитив
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 892/31.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 869/2023 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. УКАЗВА на жалбоподателя от Сдружение на собствениците на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] с БУЛСТАТ[ЕИК], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд допълнително държавна такса в размер 30 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната жалба ще бъде върната. В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение на собствениците на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] с БУЛСТАТ[ЕИК], представлявано от председателя на управителния съвет - управителя Ю. А. И., чрез адв. Т. Ч., против въззивно решение № 892/31.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 869/2023 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е отменено решение № 260115/30.12.2022 г. по гр.д. № 1526/2020 г. на Районен съд- Бургас и е отхвърлен иска на касатора против срещу Община Бургас, за осъждане на [община] да му заплати сумата от общо 20 000 лв., предявена частично от 317 000 лв., представляваща вреди от неизпълнение на задължението на ответника по сключен между страните договор № 63-0Г-139/2/30.06.2015 г., за осъществяване на контрол по договор № 93-ОП-30/347/21.11.2016 г., в резултат от което бездействие са настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в неизвършване на допустими дейности по НПЕЕМЖС на сграда с идентификатор ..., находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] от които както следва: сумата 15 000 лв. - част от причинените вреди от неизпълнени СМР в общ размер от 247 000 лв. и сумата 5000 лв. - част от причинените вреди от некачествено изпълнени СМР в размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху частично предявените главници, считано от 28.02.2020 г. до окончателното им изплащане. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че Сдружението- ищец няма качеството на кредитор, защото договорът между него и [община] от една страна и Община Бургас и „Галчев инженеринг“ ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК] не са сключени в резултат на свободна воля на страните, а се явяват необходими действия по изпълнение на предписани нормативни разпоредби уреждащи сложен фактически състав от множество взаимно свързани правоотношения, между множество участници с нормативно определени функции, права и задължения. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изясни действителната воля на страните и съдържанието на договор № 63-0Г-139/2/30.06.2015 г. за осъществяване на текущ контрол по изпълнението на договор № 93-ОП-30/347/21.11.2016 г. сключен между ответната община и „Галчев инженеринг“ ЕООД. Твърди се, че не е съобразена правната характеристика на договора от 30.06.2015 г. и задълженията на общината по доверителната сделка. Касаторът счита, че са налице материалните предпоставки за уважаване на иска за вреди, причинени от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Претендира се отмяната на въззивното решение и присъждане на обезщетение в предявения размер, претендират се и разноски по делото. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Изключени ли са от обхвата на принципа на свободно договаряне типовите договори утвърдени с Постановление № 18 от 02.02.2015 г. на МС?“; 2. „Длъжен ли е съдът да тълкува договора, съобразно изразената воля, като се съобразява с граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в чл.20 ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?“; 3. „Сдружението на собствениците дължи ли връщане на държавата на присъденото обезщетение за договорно неизпълнение и допустимо ли е Държавата да предяви иск при невръщане на присъдените суми, които следва да бъдат използвани отново за изпълнение на СМР, предвидени с техническия проект?“. По отношение на първи и трети въпрос се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК. По отношение на втория въпрос, се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 26/26.04.2017 г. по гр.д. № 50246/2016 г. на III г.о.; решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на I т.о.; решение № 115/01.11.2010 г. по т.д. № 939/2009 г. на I т.о.; решение № 60079/19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 г. на I т.о.; решение №60077/15.07.2021 г. по т.д. № 1243/2020 г. на I т.о.; решение № 129/12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на II т.о.; решение № 4/04.02.2014 г. по т. д. № 23/2013 г. на II г.о.; решение №12/11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г.о.; решение № 149/30.11.2017 г. по т.д. № 268/2017 г. на I т.о. и др. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата [община] не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Писмен отговор е подал само „Галчев инженеринг“ ЕООД [населено място] -един от третите лица- помагачи на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Установено е по делото, че ищцовото сдружение е юридическо лице, учредено по чл.25, ал.1 от ЗУЕС и е специално създадено единствено за участие в Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради /НПЕЕМЖС; Програмата/. Посочено е, че правата произтичащи от качеството на Сдружението на участник в Програмата са първично нормативно регламентирани с Постановление № 18 от 02.02.2015 г. на МС и вторично – съгласно бланков договор, който също е с нормативно определено съдържание. Въз основа на одобрено Заявление от 22.06.2015 г., във връзка е участието на сграда с адрес: [населено място], [улица] идентификатор ... по КК на [населено място] в НПЕЕМЖС, бил сключен договор № 63-01-139/8/от 30.06.2015 г. /по образец съгласно Приложение № 10 от Методическите указания към Програмата/, между Сдружението-ищец като доверител, и Община Бургас, в качеството му на довереник. Според чл.1 от посочения договор доверителят възлага, а довереникът приема да представлява доверителя за упражняване на правата и изпълнение на задълженията му за участие по Програмата, както следва: 1. от името и за сметка на доверителя да проведе всички необходими процедури, при спазване на приложимото национално законодателство, за избор на изпълнители на дейностите по обновяване на сградата /съгласно чл. 2/ и да сключи договори с избраните изпълнители; 2. да представлява доверителя пред Държавата, в лицето на областния управител, и пред Българската банка за развитие, с цел получаване на необходимото финансиране за обновяване на сградата по Програмата, приета от Министерския съвет; 3. да осъществява текущ контрол по изпълнение задълженията на изпълнителите по Програмата; 4. да разплаща всички дейности до обновяването. Обхватът на дейностите по обновяване на сградата съгласно чл.2 от договора включват: изработване на обследване за установяване на техническите характеристики на сградата; изготвяне на обследване за енергийна ефективност на сградата; разработване на инвестиционен технически/работен проект; изпълнение на СМР; строителен надзор, авторски надзор и инвеститорски контрол. По силата на чл. 4 от договора довереникът се задължава да сключи договор с избраните изпълнители, който съдържа клауза за санкции при наличие на недопустими дейности в извършените и актувани строително-монтажни работи /ал. 5/, да осъществи цялостния контрол по изпълнението и приемането на работата на изпълнителите и при съставянето на съпътстващите финансово-счетоводни документи и строителни документи, като стриктно спазва изискванията на нормативната уредба и одобрената проектосметна документация /ал. 10/, както и да изпълнява всички нормативно възложени му функции, свързани с инвестиционния процес, качествено, в срок и в интерес на доверителя /ал. 12/. Между „Българска банка за развитие“ АД, Министерския съвет на РБ чрез Областния управител, и Кмета на [община], представляващ Община Бургас, в качеството на довереник на Сдружението на собствениците, бил сключен договор за целево финансиране № EE 1232/28.07.2015 г. /по образец съгласно Приложение № 11 от Методическите указания към Програмата/ за разплащане на дейностите, предвидени в Програмата за саниране, както следва: Фаза 1: Техническо и енергийно обследване на сградата; Фаза 2: Проектиране, оценка за съответствие, изпълнение на строително-монтажни работи, упражняване на авторски надзор, строителен надзор, инвеститорски контрол, въвеждане в експлоатация на сградата /чл. 2, ал. 1/, като средствата, предоставени от Банката, следва да се използват само и единствено за договорената цел /чл. 2, ал. 3/. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора, в случай на неизпълнение па подписаните договори за изпълнение по съответната фаза съобразно Програмата, даващо основание на Кмета на община Бургас да изиска инкасиране на издадените по нареждане па съответния изпълнител банкови или други гаранции /за аванс и/или добро изпълнение/, и/или евентуални неустойки по договорите за възлагане за съответната фаза, Кметът на община Бургас е длъжен да предприеме своевременно необходимите действия, като нареди сумите по тези гаранции по специалната сметка на Банката, които отново се отнасят за погасяване на ползваното целево финансиране. Погасените по този ред суми се използват за финансиране за довършването на дейностите по конкретния обект. Във връзка с Програмата, между [община] като възложител, и „Галчев Инженеринг“ ЕООД като изпълнител, след провеждане на обществена поръчка бил сключен договор № 93-ОП-30/347/21.11.2016 г., по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят се задължил да извърши „Изпълнение на Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка е реализацията на НПЕЕМЖС на територията на Община Бургас“ по обособена позиция № 2 „Сграда с административен център [населено място], [улица]“, съгласно ценово и техническо предложение /Приложение 3 и Приложение 4/ - неразделна част от договора. Общата стойност на договора била в размер на 1 265 316,00 лв. без ДДС, или 1 518 379, 20 лв. с включен ДДС, формирана като сбор от: цена за изготвяне на технически паспорт по всички части и за осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР: 67 632 лв. без ДДС. или 7,90 лв./кв.м. без ДДС, от които за изготвяне на технически паспорт - 59 071 лв. без ДДС и за осъществяване на авторски надзор - 8 561 лв. без ДДС; 2. цена за изпълнение на СМР - 1 197 684 лв. без ДДС, или 139,90 лв./кв.м. без ДДС, съгласно приложените КСС. Изпълнителят се задължил да изпълни качествено в определените срокове предмета на поръчката, като организира и координира цялостния процес на изпълнение в съответствие с изискванията на ЗУТ, НПЕЕМЖС, техническия проект и действащата нормативна база /чл. 4, ал. 1/. Съгласно чл. 3, ал. 2 от сключеният договор, възложителят следвало да заплати стойността на възложените работи по банков път, в срок до 30 дни от подписване па съответните документи, по следния начин: авансово плащане в размер на 35 % от сумата за строителство, без стойността на допълнително възникнали непредвидени работи; междинни плащания - след доказване на реално извършени видове работи в обем, не по- малък от 50 % от предвидените по проекта, след представяне на протокол - обр. 19; окончателно плащане – не по-малко от 10 % от общата стойност на СМР, след подписване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, екзекутивна документация, протокол - обр. 19 и оригинална фактура, за изготвяне на технически проект - след получаване на фактура и издаване на разрешение за строеж на обекта. Според чл. 9, т. 2 от възложителят имал право да откаже приемане на изпълнението при изрично писмено несъгласие на представителя на Сдружението на собствениците. Съгласно чл. 14, т. 1 възложителят имал право да упражнява текущ контрол при изпълнението на договора /сам и съвместно с представителя на Сдружението на собствениците/, без с това да пречи на самостоятелността на изпълнителя, както и да извършва проверка за качеството на доставените материали. В чл. 15, ал. 2 от договора било посочено, че съгласно изискванията на НПЕЕМЖС, контролът на качеството се установява и от представители на Област Бургас и Сдружението на собствениците. В чл. 16, ал.5 от договора било посочено, че предаването на предвидените и изпълнени СМР се извършва със съставяне на Протокол образец № 15, който удостоверява: количество СМР, качество и стойност на извършената работа, вложените материали, както и налични недостатъци. Съгласно чл. 21 от договора изпълнителят представил банкова гаранция за изпълнение на договора, в размер на 37 959, 48 лв., представляваща 3 % от общата стойност на договора без ДДС. Според чл. 22 от договора, при некачествено изпълнение изпълнителят заплащал неустойка на възложителя в размер на 30 % от стойността на некачествено извършените работи. Изрично било посочено в Раздел IX „Санкции и неустойки и гаранции за изпълнение на договора“, че прилагането на уговорените санкции не отменя правото на възложителя да предяви иск срещу изпълнителя за претърпени щети и пропуснати ползи и загуби съгласно действащото законодателство в Република България. В изпълнение на Програмата [община] сключила и Договор № 70-00-8616/11.12.2015г. с „Чистота“ ЕООД за упражняване на инвеститорски контрол и договор за услуга № 93- ОП-30
от 21.11.2017 г. с „Трансконсулт - БГ“ ООД за упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните и ремонтни работи във връзка с реализацията на Програмата на територията на Община Бургас. От представената строителна документация въззивният съд е установил, че във връзка с извършване на процесните СМР са били съставени актове и протоколи за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, уредени в Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Видовете СМР, които били приети и актувани при изпълнението на процесния обект били на обща стойност 1 437 080,57 лв. с включен ДДС, или 1 197 567,15 лв. без ДДС, като по Договор № 93-011- 30/347/ от 21.11.2016 г. с „Галчев Инженеринг“ ЕООД били изплатени общо 1 514 016,76 лв. с ДДС, от които за СМР - 1 432 871,56 лв. за проектиране - 70 885.20 лв. и за авторски надзор - 10 260 лв. Установено е, че констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 23.05.2018 г. /Образец №15/, според който строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ и условията на договора, е бил подписан от представители на всички участници в строителния процес с изключение на ищцовото сдружение, чийто представител е отказал да го подпише. Отказалата се да подпише констативния акт страна е заместена от инж. Д. Б. при Община Бургас. Председателят на ищцовото сдружение депозирал уведомление вх. 63-00-130/02.05.2018 г. до Община Бургас, с копие до: Областна администрация Бургас, „Галчев Инженеринг“ ЕООД и „Трансконсулт - БГ“ ООД, с посочени съображения за отказа да бъде подписан представения му на 02.05.2018 г. от 11:00 ч. акт Образец № 15. Същият е подал до Община Бургас, Областна администрация - Бургас, „Галчев Инженеринг“ ЕООД и „Трансконсулт - БГ“ ООД и възражение с peг. № 94-01-15694/11.05.2018 г. съдържащо информация за 30 броя недостатъци /подробно описани/ относно приемането на работата на строежа. Установено е още, че Протокол № 2/09.11.2018 г. подписан от представители на възложителя, строителния надзор, инвеститорския контрол и изпълнителя, с който е установено, че към 23.05.2018 г. са завършени и подлежат на заплащане натурални видове СМР на обща стойност 779 130,44 лв. с включен ДДС или 649 275,36 лв. без ДДС /въз основа на който е издадена фактура № [ЕГН]/14.11.2018 г. на стойност 774 921, 43 лв. с включен ДДС, след приспадане на неустойка в размер на 3 507,50 лв. без ДДС, съгласно чл. 22 от договора, на основание протокол от 23.05.2018 г., и е извършено плащане към изпълнителя на СМР/, също не е подписан от представител на ищцовото сдружение съгласно чл. 5, ал. 5 от Договор № 63-01-139/8/ от 30.06.2015 г. В доклад № ДИД6-БС-6/19.07.2019 г. по чл.19 от ЗДФИ за извършена финансова инспекция на Община Бургас, било констатирано, че при проверката и оглед на място на изпълнените строителни и ремонтни работи на процесния обект е установено, че част от актуваните СМР не са изпълнени. В тази връзка и на основание чл. 10, ал.2 от ЗДФИ било възложено и изготвено експертно заключение от 11.07.2019 г. видно от което не били изпълнени общо 28 вида СМР за сумата от 209 073,47 лв., без включен ДДС, както и че са изпълнени в по-голям обем 2 вида СМР за сумата 3 214,32 лв. без включен ДДС, или обобщената разлика /изпълнените в по-малък обем СМР/ е в размер на 247 030,98 лв. с включен ДДС. Установени са и осем вида некачествено изпълнени СМР. С доклада за извършена финансова инспекция било установено, че с неоснователно актуваните и изплатени на изпълнителя „Галчев Инженеринг“ ЕООД неизпълнени СМР за процесния обект неоснователно и недължимо са разходвани целеви средства от държавния бюджет, предоставени чрез бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, за сумата общо в размер на 247 030, 98 лв. с включен ДДС, която следва да се възстанови на финансиращия орган. Изслушаната по делото СТЕ е дала заключение, че актуваните и заплатени, но неизвършени СМР, са на обща стойност 271 721,81 лв. с ДДС /посочени по видове, количества и стойностите в таблица № 7 от заключението/, а некачествено изпълнените СМР са на обща стойност 205 917,61 лв. /описани по вид и стойност в таблица № 8 към заключението/. В заключението си вещите лица от състава на назначената тройна СТЕ, след проверка на книжата по делото и оглед на място са посочили, че не могат да отговорят на поставените въпроси поради липсата на строително скеле и неосигуряване на достъп до всеки един от самостоятелните обекти в сградата. Отбелязали са, че „предходните експертизи са документирали видими дефекти в изпълнените работи, актуални са и могат да бъдат използвани като доказателство за некачествено изпълнени СМР“. За да отхвърли иска, въззивният съд е формирал извод, че договорите между Сдружението и [община] от една страна и между [община] и „Главчев инженеринг“ЕООД – от друга страна, не са сключени в резултат на свободната воля на страните и не са със свободно съдържание, а се явяват необходими действия по изпълнение на предписанията на нормативни разпоредби, уреждащи сложен фактически състав от множество взаимно свързани правоотношения, между множество нормативно определени участници, с нормативно определени функции, права и задължения. Програмата не предвиждала безвъзмездното финансиране, представляващо държавна помощ за реализиране на целите й да постъпва директно по сметка на Сдружението на собствениците, нито била предвидена възможност за пряко договаряне и разплащане на Сдружението с изпълнителите на СМР, като била изключена всякаква възможност за пряко участие на Сдружението във финансови отношения с когото и да е от другите участници в програмата. Финансова обезпеченост на Програмата се постигала, не чрез разходване на средства на Сдружението, а чрез разходването на средства от държавния бюджет. Срещу задължението за извършване на СМР от изпълнителя по програмата възниквало насрещно задължение за заплащане на СМР със средства от държавния бюджет отпуснати от ББР. Поради това в случая кредитор по насрещната престация на задължението на изпълнителя за връщане на недължимо платени паричните суми за възнаграждение на изпълнителите по Програмата, или за заплащане на обезщетение поради неизпълнение по Програмата, не било Сдружението, а Държавата чрез Българската банка за развитие – отпускаща безвъзмездно финансиране със средства на държавния бюджет. По смисъла на Програмата, Сдружението се явявало кредитор само относно правото да получи изпълнение на одобрени с инвестиционни проект СМР, но не и на правото пряко да търси от когото и да е от останалите участници, включително от общината, парично обезщетение за неизвършени или некачествено извършени СМР. Според приетото от въззивния състав, при некачествено или неточно извършени СМР, механизмите по Програмата за усвояване на гаранция и плащане на неустойка – които обезпечават последиците от неизпълнението, не предвиждали възможност за директно плащане на Сдружението, а сочели връщане на гаранционните суми в ББР и извършване на последващо плащане от страна на Банката, едва след постигане на пълно, точно и качествено изпълнение. Липсата у Сдружението на качеството на кредитор за правото на обезщетение за вреди от неизвършени или некачествено извършени СМР, е прието от съда като самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Наред с това въззивният съд е посочил, че ищецът не е самостоятелен и независим участник в Програмата, а характерът на причинените по повод на изпълнението й вреди следва да се преценява общо за всички участници в нея. Твърденията на ищеца в исковата молба били за некачествено извършени и неизвършени СМР по Програмата, сочели вреди под формата на претърпяна загуба. Тази загубата при некачествено и непълно извършени СМР по Програмата обаче била за този, чието имущество е намаляло - т.е. за Държавата чрез участника ББР, тъй като плащането на СМР било от държавния бюджет, а не от ищцовото Сдружение. Прието е, че отговорността за обезщетение при некачествени или неизвършени СМР в случая не би могла да възникне спрямо Сдружението, чието имущество не било намаляло. Изложени са аргументи, че ако се приеме, че кредитор за правото на обезщетение за некачествено извършени или неизвършени СМР по Програмата е Сдружението, и че то може да търси тези вреди от друг участниците в програмата, с който е сключил договор – Общината, и че сочените вреди имат характера на пропуснати ползи за Сдружението, то в противоречие с Постановление № 18 от 02.02.2015 г., ще се постигне обратен на целения ефект, тъй като за Сдружението, ще се създаде нерегламентираното право да се разпореждат с парични средства получени като обезщетение, без механизъм и възможност за проверка и контрол за целевото им изразходване конкретно за поправяне на некачествено извършените или неизвършените СМР. Посочено е, че дори въз основа на заключението на вещо лице по СТЕ да се приеме за установено, че при изпълнение на СМР по програмата са били разплатени извършени некачествено СМР на стойност 205 917,61 лв. и неизвършени СМР на стойност 271 721,81 лв., за Сдружението не възниква правото да получи обезщетение за претърпените от това вреди от който и да е от участниците в Програмата, включително от ответната община. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по втория формулиран от касатора правен въпрос: „Длъжен ли е съдът да тълкува договора, съобразно изразената воля, като се съобразява с граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в чл.20 ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?“. Същият отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения от ищците срещу [община] частичен иск за обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Третият от формулираните в изложението на касатора въпроси не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд по делото – той не е излагал аргументи за това дали Сдружението на собствениците дължи ли връщане на държавата на присъденото обезщетение и допустим ли е иск на Държавата при невръщане на присъдените суми. Поставения от касатора първи въпрос е обусловен от отговора на въпроса по който касационното обжалване се допуска, и по същия съдът ще се произнесе с решението си. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, дължимата държавна такса в случая е в размер на 400 лв. Видно от доказателствата по делото: платежно нареждане от 14.09.2023 г. и справка от счетоводството на ВКС от 01.12.2023 г., с депозиране на касационната жалба касаторът е внесъл като държавна такса сумата от 400 лв., вместо дължимата по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ТДТССГПК държавна такса от 30 лв. Т.е. за разглеждане на касационната жалба с оглед допуснатото касационно обжалване, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за довнасяне по сметка на ВКС на държавна такса, в размер на още 30 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Цитирани разпоредби
30- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 2
- чл. 280, ал. 2
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 10, ал. 2 ЗДФИ
- чл. 19 ЗДФИ
- чл. 20 ЗЗД
- чл. 25, ал. 1 ЗУЕС
- чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК
- чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК
- чл. 1
- чл. 14, т. 1
- чл. 15, ал. 2
- чл. 16, ал. 5
- чл. 169, ал. 1
- чл. 2, ал. 3
- чл. 2, ал. 1
- чл. 21
- чл. 22
- чл. 280, ал. 1, т. 3
- чл. 3, ал. 2
- чл. 4, ал. 1
- чл. 4
- чл. 5, ал. 5
- чл. 8, ал. 2
- чл. 9, т. 2