Определение № 265 от 19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1040/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2097 / 04.11.2014 год. по т.д.№ 1254 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 327 / 31.05.2014 год. по т.д.№ 62 / 2014 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на същото дружество съдът незабавно да се произнесе по негова молба вх. № 3650 / 21.05.2014 год. за встъпване в производството като подпомагаща ищеца страна, на основание чл.218 ГПК.Жалбоподателят оспорва правилността на определението с доводи относно неправилността на мотивите на първоинстанционното определение – че произнасяне по искането за конституиране на трето лице помагач не може да предхожда произнасянето на съда по чл.374 ал.1 ГПК – твърдейки, че по този начин се преклудира правото на встъпващото лице да направи възражения и доводи в подкрепа на позицията на страната, в помощ на която встъпва,очевидно съобразявайки преклузивните срокове за защита на самата главна страна.Оттук именно извежда и преграждащия – за процесуалната си защита - характер на атакуваното определение. Ответната страна – [фирма] – ответник в производството – оспорва частната жалба като неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за обжалваемост на атакуваното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване като преграждащ развитието на въззивното производство по частната жалба на страната срещу първоинстанционното определение съдебен акт, при това по реда на въззивното, а не касационното обжалване, поради което и предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК не са приложими. Частната жалба е неоснователна. Атакуваното определение не съдържа отказ за конституиране на трето лице – помагач и следователно не прегражда окончателно участието на страната в производството.Правният й интерес се основава на съждението й за релевантност на момента на конституирането й, независимо от момента на депозиране на молбата й по чл.218 ГПК,с оглед обхвата на допустимата за нея процесуална защита,което не би могло да бъде споделено като основателно,при това е в директно противоречие с цитираната норма,която предвижда право на конституиране до приключване на производството в първа инстанция.Несъстоятелни,следователно,са твърденията за преграждащо действие на определението на първоинстанционния съд,в смисъла поддържан от жалбоподателя.Още повече, че преграждащ ефект,според съображенията на самата страна,има не определението с последици на отлагане на произнасянето по исканото конституиране,а бездействието на съда да се произнесе по това искане.Забавянето на произнасянето по същинския предмет на молбата на страната – конституирането й - предпоставя единствено интерес от жалба за бавност по реда на чл.255 и сл. ГПК. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение