Определение № 5041 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. М., чрез адв. А. З. САК, против решение рег. № 3991 от 11.06.2026 г., постановено по в.гр. д. № 5684/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3698 от 29.02.2024г., постановено по гр.дело № 33133/2021 г. по описа на СРС, ГО, 162 с-в, с което са отхвърлени предявените от И. Д. М. против А. С. И., Е. С. И. и Й. С. А. искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 06.02.2020г. между Б. А. Б., поч. на 26.06.2020 г. и И. Д. М. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място извън регулация, находящо се в землището на [населено място], Столична община- район „П.“, местност „К. “, цялото с площ от 289 кв.м., съставляващо поземлен имот, нанесен в кадастрален лист №...., планоснимачен район „в.з. К. /УП-...“, при граници: североизток- ПИ с пл.... и ПИ с пл.№ ..., северозапад- ПИ без пл.номер, югозапад- ПИ без пл.номер, югоизток- ПИ с пл.№.., заедно с построената в имота жилищна сграда (без строителни книжа) със застроена площ от 36 кв.м. и разгърната застроена площ от 86 кв.м., състояща се от три стаи, дневна, кухня и таван, който имот по действащата кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор ... по КККР, с адрес на поземления имот: [населено място], район П., с площ от 289 кв.м, с трайно предназначение на територията: защитена, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: ..., номер по предходен план: ..., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ..., ...., ..., ..., ..., ..., ..., ... и ..., ведно със жилищната сграда, заснета с идентификатор ..., с адрес на сградата в [населено място], район „П.“, със застроена площ от 38 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна. Ответникът по жалбата Й. С. А., чрез адв.Н. Г., БлАК, в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на наведените основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответниците по жалбата А. С. И. и Е. С. И., чрез адв. А. Т., САК, в отговора на жалбата поддържат, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Излагат и съображения за неоснователност на наведените основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.първо ГПК. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по искове с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.02.2020 г. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2, предл.1 ГПК цената на този иск е равна на данъчната оценка на имота/имотите. В случая, видно от представената данъчна оценка изх.№ [ЕГН]/09.07.2021 г. (л.25 от гр.д.№ 33133/2021 г. по описа на СРС) сборът на данъчните оценки на дворното място с построената в него сграда, предмет на предварителния договор е в размер на 3699.50 лева равностойни на 1891.50 евро, която е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимум от 5000 лева. Според цитираната разпоредба, на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева - за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иск за сключване на окончателен договор съвпада със стойността му, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - с размерите по т. 2, т.е. - данъчната оценка на имота, предмет на договора. Предварителният договор няма вещнопрехвърлително действие и искът за обявяването му за окончателен е облигационен, а не вещен иск. Поради това и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила съгласно чл.296, т.1 ГПК. Погрешното посочване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване не създава права за страните и не може да дерогира императивния характер на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. С оглед изложеното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС, да се прекрати. Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Й. С. А., претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро и на ответниците по жалбата А. С. И. и Е. С. И. за направените от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро, за защитата им пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение