Определение № 314 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1599/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. В. С., чрез адв. С.И. срещу решение №10250 от 17.03.2021г. по гр.д. №1837/2020г. по описа на Апелативен съд- София, с което след частична отмяна на решение №2/02.01.2020г., постановено по гр.д.№255/2019г. по описа на Софийски окръжен съд е отхвърлен иска й срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка В. В. Г., настъпила при ПТП на 24.07.2017г. за сумата над 80 000 лева до претендираните 100 000 лева, както и иска й по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 11.12.2017г. до 08.11.2018г. за сумата над 7 400.59 лева до претендираните 9 250 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката счита, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи иска за още 14 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, значими за изхода на спора:

„1. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен иск срещу застраховател?;

2. Съставлява ли самостоятелен критерий възрастта на починалия при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?;

3. Следва ли съдът да отчете и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“?;

4. Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, да вземе предвид и общественото положение на загиналото лице?“.

Поддържа, че по първите три въпроса съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №1/05.02.2019г., гр.д.№1002/2018г., І т.о.; решение №236/13.12.2017г., т.д.№1200/2017г., І т.о.; решение №178/12.11.2013г., т.д.№458/2012г., І т.о.; решение №205 по т.д.№218/2010г., ІІ т.о.; решение по т.д.№1919/2014г., І т.о.; решение №141/28.01.2016г., т.д.№1398/2014г., ІІ т.о. По отношение на последния въпрос намира, че е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ излага доводи за неоснователността на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд приема за безспорно настъпването на процесното ПТП, противоправното поведение на водача Т.И., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, смъртта на В. Г. и причинната й връзка с катастрофата, фактът, че ищцата е дъщеря на загиналата, както и обстоятелството, че застрахователят й е изплатил извънсъдебно обезщетение в размер на 50 000 лева. Намира за спорни въпросите относно справедливия размер на дължимото обезщетение за установените по делото неимуществени вреди.

Решаващият съдебен състав излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като с Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът намира, че от изслушаните свидетелски показания се установяват много близки отношения между майка и дъщеря- отношения на любов, разбирателство и взаимна грижа, даващи чувство на сигурност и опора, въпреки че ищцата не е живеела с майка си от една година, тъй като е била студентка в Бургас. Те са общували по телефона ежедневно, ищцата се е съветвала с майка си, която я е подкрепяла и финансово и е помагала с отглеждането на малкото й дете, като е пътувала през уикендите до Бургас. След смъртта на майка си ищцата е преживяла тежка психическа травма, страдала е много, като дълбоките прояви на скръб се установяват и от приетото по делото психологическо изследване.

Въззивният съд, след подробно обсъждане на доказателствата, приема за установено, че ищцата е била в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалата при процесното ПТП, двете са си помагали и са се грижели една за друга. Предвид времето на настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент /2017г./, възрастта на ищцата /34 г./ и на починалата /54 г./, обуславяща извод за значителна преждевременност на смъртта на майката, както и значителните прояви на болка и скръб от страна на С. С., засегнали я психически и физически, като съобразява принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на застраховките към този момент, съдът намира, че търпените от ищцата неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 130 000 лева. С оглед изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 50 000 лева, въззивният съд приема, че допълнително са дължими 80 000 лева, за която сума искът е основателен. За разликата до 100 000 лева претенцията е неоснователна, поради което отменя първоинстанционното решение в тази му част и отхвърля иска с правно основание чл.432 КЗ за разликата от 80 000 лева до 100 000 лева.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Всички поставени правни въпроси всъщност се свеждат до въпроса за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, който макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от касаторката въпрос не е решен в противоречие с цитираната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. спецификата в отношенията между починалата и дъщеря й; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта; възрастта им; измеренията /тежестта и продължителността/ на емоционалната травма на ищцата, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. За да определи по-ниско обезщетение от първоинстанционния съд, въззивният съд е отчел, че при направеното психологическо изследване на ищцата са открити симптоми на Посттравматично стресово разстройство, но въпреки това отсъстват данни за някаква патология. Съобразил е, че преживяното от нея има травматичен характер, с трайни последици за настроението, общуването, семейните й взаимоотношения, без клинична изявеност на оплакванията.

Решаващият съдебен състав е взел предвид и съдебната практика по чл.290 ГПК на ВКС, като е приел, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди е необходима преценка и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, намиращи отражение в нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Възприел е разбирането в цитираната съдебна практика на ВКС, че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. Несъгласието на касаторката с изводите на съда и изложените доводи за необоснованост на въззивното решение са оплаквания за неправилност - основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Следва да се има предвид, че директното позоваване на размери на определени обезщетения за неимуществени вреди по други дела, не отчита факта, че по всяко от тях съдът е съобразявал конкретните обстоятелства, различни от процесните.

Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения от касаторката въпрос има трайна и непротиворечива съдебна практика, включително задължителна, което изключва необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски за касационното обжалване в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд