Определение № 4325 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12779 от 16.07.2024 г. на Г. Г. Я. срещу определение № 1684 от 26.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 887/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 184 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 217/2023 г. /погрешно посочено с № 217/2024 г. – порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК/ на Царевския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че производството по гр. д. № 217/2023 г. по описа на Царевския районен съд е образувано по искова молба на Г. Я. против „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, гр. София, и Община Приморско, от съдържанието на която не може да се изясни какъв е петитумът на иска и какви са фактическите твърдения и обстоятелства. В нея единствено е посочено, че през 1994 г. му е възстановено право на собственост върху недвижим имот в землището на [населено място] и от тогава до сега ответното дружество, като правоприемник на „Социален отдих“, гр. София, не му позволява да встъпи във владение на имота си. Исковата молба няколко пъти е оставяна без движение с указания на съда да отстрани в срок допуснатите нередности (с разпореждания от 02.06.2023 г., от 28.06.2023 г. и от 17.07.2023 г.). С разпореждане от 14.03.2024 г. на ищеца отново са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи удостоверение за наследници на Г. К., да уточни дали претендира да е изключителен собственик на процесните имоти, да посочи цена на иска, да посочи законен представител и точен адрес на Община Приморско, както и да представи преписи от всички молби и доказателства по делото за ответниците. В посоченото разпореждане изрично е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната. С молба от 25.04.2024 г. дадените указания са изпълнени частично, като не са представени преписи от всички молби и доказателства за ответните страни. С оглед на това, съдът е обосновал извод, че неотстраняване в срок на всички нередовности на исковата молба е основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че в нарушение на правото на ЕС и на Конституцията на РБ е нарушено правото му на справедлив процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ е ограничен достъпът му до справедлив процес от безпристрастен съд. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение, респ. определение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос, нито е налице обосновка на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – касаторът не се позовава на конкретни актове на Съда на ЕС и на Конституционния съд на РБ и не сочи в какво се състои противоречието на обжалваното определение с такива актове. Следва да се отбележи, че за разлика от решенията на Съда на ЕС, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но независимо от това, в случая не се констатира и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ, според която решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани. Не съществуват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,