Определение № 45 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 176/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Н. срещу решение от 11.10.13г. по гр.д.№218/13г. на Монтанския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. установителен иск за собственост на 22,5/480 ид.части от поземлен имот с идентификатор 48489.10.149 по кадастралната карта на [населено място]. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата настоящият състав намира следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в действащата му редакция, която е приложима в случая, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай предмет на делото е установителен иск за собственост на идеална част от недвижим имот. Цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е равна на съответната идеална част от данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на целия имот е в размер на 13257лв., видно от приложеното удостоверение на стр.5 от първоинстанционното производство. Данъчната оценка на спорните 22,5/480 ид.части от имота е 621,42лв., т.1, т.е. под 5000 лв. При това положение въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение