Определение № 1036 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. П. ,Частен съдебен изпълнител под № 15 [населено място], срещу решение №118 от 15.07.2011г по гр.дело №294/2011г. на Варненски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №189 от 25.02.2011г по гр.д. №334/2010г на Варненски окръжен съд по уважен иск на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ. Ангажирана е отговорността на съдебния изпълнител за вреди в размер на 128775 лв главница и 15070 лв обезщетение за забавено плащане ,незаконосъобразно причинени на купувач при издаване на постановление за възлагане на недвижим имот след публична продан ,изразяваща се в недължимо и неоснователно събран ДДС от частния съдебен изпълнител. В приложеното към жалбата изложение се формулират множество въпроси, посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуални въпроси: допуснал ли е Варненски АС процесуално нарушение, като е уважил иска на непредявено основание, т.е обсъждайки допълнително наведени факти (т.1 от изложението, при цитирани множество решения от пактиката на ВКС като противоречащи на обжалваното ) може ли заявяване на друго фактическо основание да се прави по реда на чл. 143 ал.2 ГПК ,или е необходимо изменение на иска(т.2 от изложението при довод за противоречие с опр.№639/09, гр.д471/2009 ІV ВКС ), съставляват ли същите така преценени от касатора действия съществено процесуално нарушение (т.3 от изложението при довод за противоречие с цитирано реш. 886/2010г д.1553/09 І г.о) допустимо ли е съдът да основава решението си на предположения и неагументирани хипотези (т.9 от изложението при цитирани множество решения от задължителната практика на ВКС) представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на произнасяне дали е законосъобразно постановлението за възлагане на недвижим имот от 25.02.2009г, при положение ,че ищецът твърди вредата е причина от издаването му (т.10 от изложението с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 1 / 85г) ,длъжен ли е съдът да изложи конкретни мотиви за наличие на всеки един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност (т.14 от изложението ) Поставя се въпрос за какви нарушения носи отговорност ЧСИ ,за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.441 ГПК или за нарушаване или неизпълнение на материалния закон – по чл.74 ЗЧСИ, който въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,предвид решение №139/2011г гр.д№1445/09 ІV г.о, реш.№640/2010 гр.д920/09 ІV г.о и реш.184/2011г гр.д№1124/10 ІІІ г.о Въпросът се доразвива (в т. 6, 7, 8 от изложението) ,като се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: носи ли ЧСК отговорност за вреди от материална незаконосъобразност на действията си ,изразяваща се в нарушаване на чл. 131 ЗДДС, или нормата съдържа само публично правно задължение на ЧСИ да внесе данъка в бюджета, само ако длъжника е регистриран ,че нормата не съдържа гражданско- правно правило ,чието нарушаване да води до отговорност от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, че страните в изпълнителния процес и участниците в наддаването са длъжни сами да се грижат за икономическите си интереси, като правят съответните справки в публичните регистри, относно факта на регистрация по ЗДДС. Тезата ,че нормата на чл. 131 ЗДДС не формира гражданскопроцесуални задължения за ЧСИ е развита във въпроса(т.13 ) не следва ли от това ,че липсва противоправност, липсва вина на ЧСИ, а също и вреда. Вярно ли е, че ако длъжникът е дерегистриран, ЧСИ не е длъжен на основание чл. 131 ЗДДС да превежда данъка на НАП. Въпросът е доразвит в т.11 от изложението, като са описани конкретните факти по случая с питане как следва да процедира ЧСИ – да намали цената със сумата по данъка, като я върне на купувача, да преведе сумата на НАП ,или да събере сумата с обявения ДДС като част от нея ,да удовлетвори взискателите, а разликата да върне на длъжника по изпълнението. По всеки от въпросите е изложена отделна обосновка ,която обобщено се свежда до тезите, изразени чрез самите въпроси. Писмен отговор по жалбата е постъпил от [фирма] чрез неговите пълномощници, оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване. Част от въпросите са неотносими, не са разрешавани по делото, други са тъждествени с касационни оплаквания или преформулират доводи, които са основани на неправилно тълкуване на чл. 131 от ЗДДС. Въпроси са основани и на изопачаващи фактическа обстановка доводи, или не са правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срок ,подадена от легитимирана страна и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по свързано поставените материалноправни въпроси в т. 5, 6, 7, 8, 11 и 13 от изложението, по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Съображенията са следните: Върховен касационен съд приема довода ,че следва да се даде отговор на част от поставените въпроси, тъй като от решаващо значение е съобразяването с принципа на законоустановеност при действията на частните съдебни изпълнители. Принципът е обвързан с предпоставките на отговорността по чл. 74 ал.1 ЗЧСИ, изразява се във връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител. В конкретност, при публична продан, по обявена цена на имота с включен ДДС и възлагането му при тази цена на купувач, регистриран по ЗДДС, при дерегистриран към момента на продажбата длъжник, е необходимо тълкуване на нормата на чл. 131 ЗДДС като позитивна уредба ,във връзка със законовата установеност при действията на ЧСИ и обема на служебните му задължения в този случай, неизпълнението на които ще е от значение за имуществената му отговорност, а в тази насока липсва практика на ВКС. Формулиран като изражение на спорната по делото правна теза - за задължение на ЧСИ да изиска цялата необходима информация от органите на НАП за данъчния статут на длъжника–продавач, по аргумент от публичните задължения по ЗДДС и ППЗДДС, при няколкото свързани въпроса относно предпоставките на материалната отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди при незаконосъобразно принудително изпълнение, поставеният правен въпрос в изложението ,е същевременно решаващо произнесеният от въззивния съд. Що се касае до формулираните като въпроси оплаквания за недопустимост или неправилност на процесуалните действия на съда, свързани с предмета на спора като зададен от твърденията по исковата молба (т.1,2,3,9 от изложението ),за причинната връзка и другите елементи на деликтния фактически състав(т.12,13,14 от изложението), преценени от съда според фактите в случая, самостоятелното им поставяне действително е без обосновка и не е в състояние да им придаде значението на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал., т.1 от ГПК, но при проверка на обжалваното решение по същество, ще следва да се даде отговор и на тях. Останалите въпроси по изложението по същество представляват преформулирани защитни тези, основани на фактически и правни съображения на страната, коментари на правни норми и институти ,които нямат обоснована връзка с делото. При съпоставка с разрешението по обжалваното въззивно решение, тезите на защитата за изразено противоречие с приложената практика на ВКСи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не намират подкрепа в съдържанието на цитираните решения. Безпредметен, с оглед изхода на делото и правната квалификация на иска е както коментарът на въззивния съд по отменената редакция на чл. 441 ГПК (изм. ДВ бр.100/2010г),така и въпросите в изложението(т.4, т.5,във втората част на въпроса ), провокирани от този коментар. Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о