Определение № 1005 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 34/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3769/06.11.2023 г. на С. Г. С., приподписана от адвокат Ц. И., срещу въззивно определение № 289 от 13.10.2023 г. по в. ч. гр. дело № 228/2023 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 1019/28.07.2023 г. по гр. д. № 343/2023 г. на Районен съд - Търговище. С последното е върната исковата молба на С. С. на основание чл. 130 ГПК и производството по делото е прекратено. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: При проверка по смисъла на чл. 130 ГПК за наличието на положителните или отрицателните предпоставки за предявяване на иска, съдът може ли да се произнася по въпроса за предходен правен спор или това може да се извърши единствено с решение. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 1019/28.07.2023 г. по гр. д. № 343/2023 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е приет за недопустим предявеният от С. Г. С. и В. Г. С. срещу И. М. Т. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило през месец юни 2019 г. наводнение от жилището на ответницата, находящо се в [населено място], [улица] намиращо се на етажа над жилището на ищците. Съдът е констатирал, че гр. д. № 1219/2019 г. по описа на РС-Търговище е с предмет предявени от С. С., В. С. и М. К. против И. Т. и Н. Г. искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди върху жилището на ищците, вследствие на теч и наводнение от жилището на ответниците от месец юни 2019 г. в размер на 1000 лева за всеки ищец, които не са били предявени като частични. Спорът е разрешен с влязло в сила решение № 221/16.06.2020 г., с което на всеки ищец е присъдено обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 247, 06 лв. От приложеното удостоверение за наследници на Н. Г. – ответник по гр. д. № 1219/2019 г. на РС-Търговище и майка на ответницата по гр. д. № 343/2023 г. на ОС-Търговище - И. Т., се установява, че Т. е единственият ѝ наследник. След съпоставка на настоящите искове и разгледаните по гр.д. № 1219/2019 г. на РС-Търговище е прието, че се касае до идентичен правен спор с разлика в размера на претендираното обезщетение. Посочено е, че спорът между страните е разрешен със СПН, поради което е налице абсолютна процесуална пречка за преразглеждането му, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Производството е недопустимо и следва да бъде прекратено с оглед разпоредбата на чл. 130 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не предпоставя допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Той е свързан с извършваната проверка на първоинстанционните съдилища на редовност и допустимост на исковата молба. Приетото от въззивния съд е съобразено с установената практика на ВКС по прилагане разпоредбата на чл. 130 ГПК, съобразно която съдът следва да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. Една от тези процесуални пречки за съществуването на правото на иск е забраната за пререшаемост на правния спор освен в случаите, когато законът разпорежда друго, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд е установил, че страните, спорното право и основанието, от което ищецът извежда правото си, са идентични по настоящото производство и по приключилото гр. д. № 1219/2029 г. на Окръжен съд - Търговище. Това дело е образувано по предявения от С. С., В. С. и М. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и е приключило с влязло в сила решение № 221/16.06.2020 г. С последното са присъдени на всеки от ищците обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на теч от жилището на Н. Г. и И. Т. през м. юни 2019 г., като претенциите не са били предявени при условията на частичен иск. Предявеният впоследствие нов осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД е недопустим поради наличие на обективен и субективен идентитет между делата. Въззивният съд е посочил, че е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 ГПК, констатирана и от първоинстанционния съд при осъществяване на процесуалното задължение за проверка на редовността и допустимостта на исковата молба. Предвид изложеното, по този въпрос не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.