Определение № 409 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5028/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. В. против Решение № 194/ 17.04.2014 г. по в.гр.д.№ 73/14 г. на Софийския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение по извършване на съдебна делба на РС-гр.К., постановено на 24.07.2013 г. по гр.д.№ 29/04 г. и допълнено с решение от 01.11.2013 г., вместо което е постановено решение, с което на основание чл.292 ГПК /отм./ делбата е извършена чрез разпределяне на допуснатите до делба имоти между съделителите, както следва: в дял на съделителката С. В. В. са поставени първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-1153 от кв.174 по плана на [населено място], както и дворното място, съставляващо УПИ ХІ-1153 от кв.174 по плана на [населено място], на обща стойност 35 525 лв.; в дял на съделителката С. М. М. са поставени УПИ Х-1153 от кв.174 по плана на [населено място], нива от 3,640 дка- имот № 407032 по картата на землището на [населено място], м.”Г.”, нива от 3,640 дка- имот № 407031 по картата на землището на [населено място], м.”Г.”, нива от 1,038 дка- имот № 204020 по картата на землището на [населено място], м.”Я.”, нива от 3,268 дка- имот № 060030 по картата на землището на [населено място], м.”Умни брег” и нива от 4,187 дка- имот № 056040 по картата на землището на [населено място]; осъдена е съделителката С. В. В. да заплати на К. П. С. и Богомила М. С. сумата 8 700 лв., съответстваща на притежаваната от тях в режим на СИО ½ ид.ч. от УПИ ХІ-1153 от кв.174 по плана на [населено място], а в полза на съделителката С. М. М.- сумата 5 649,43 лв. за уравняване на разликата в дяловете им; отхвърлени са претенциите на съделителите С. В. В. и С. М. М. за възлагане на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-1153 от кв.174 по плана на [населено място], на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./; отхвърлен е предявеният от съделителката С. В. В. иск за заплащане на подобрения в УПИ ХІ-1153 от кв.174 по плана на [населено място] в размер на 700 лв. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение в частта му относно извършването на делбата по реда на чл.292 ГПК /отм./ и присъдената в тежест на касатора сума за уравнение дела на съделителката С. М. е неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по същество, с което в дял на С. В. бъдат поставени земеделски имоти, а дължимата от нея сума за уравнение дела на С. М. бъде определена при съпоставяне на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касацията, тъй като досежно начина на извършване на делбата обжалваното въззивно решение не е съобразено със задължителните постановки на ПП № 7/73 г. и ПП № 4/64 г., както и с незадължителна съдебна практика /решение № 66 от 01.05.1988 г. по гр.д.№ 33/88 г. на ОСГК/, а при определяне на дължимото уравнение на дела на съделителката М.- със задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 279 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 350/09 г. на ІІ г.о. и решение № 280 от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 901/10 г. на І г.о./. Не са формулирани обаче конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода на делото и да са поставени в основата на възприетите от въззивния съд изводи, като по същество изложението възпроизвежда обективираните в касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания въззивен акт. Ответницата по касационната жалба С. М. М. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Останалите ответници по касация не заявяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за поделяемостта на делбените имоти и избора на способ за извършване на делбата в отклонение от задължителната съдебна практика, каквато представляват ПП № 4/64 г. и ПП № 7/73 г., не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. От друга страна, дори и хипотетично да се приеме, че е посочен конкретен обуславящ изхода на делото правен въпрос, а именно относно възможността по реда на чл.292 ГПК /отм./ между съделителите да се разпределят различни по вид имоти, възприетият от въззивния съд способ за извършване на делбата не противоречи на задължителната съдебна практика, тъй като според т.13 от ПП № 4 от 30.10.1964 г., за приложимостта на чл.292 ГПК /отм./ е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, при което съставянето на дялове или тегленето на жрабий да е невъзможно или много неудобно, като същевременно всеки от съделителите следва да получи реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни. В същия смисъл изрично е и постановеното по същия правен въпрос Решение № 111 от 20.10.2014 г. по гр.д.№ 2494/14 г. на ІІ г.о. Колкото до решението на Софийския окръжен съд в частта му относно присъдената в тежест на касатора сума за уравнение дела на съделителката С. М., същото е изцяло съобразено с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика по чл.290 ГПК, според която уравнението се определя въз основа на съпоставка на стойността на получения в дял имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност, както изрично е съобразил въззивния съд в т.ІІІ- 3 от мотивите на решението си, а в крайна сметка и самият касатор очевидно не е в състояние да обоснове конкретно противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, доколкото не сочи правилния според него размер на дължимото в случая уравнение. С оглед изложените съображения, не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд по извършване на делбата. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение