Определение № 50429 от 10.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 867/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПСОВ – ЛЕКО КО“ ЕООД, представлявано от адв. А. Ч., срещу решение № 646 от 31.10.2021г. по в.т.д. № 414/2021г. на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав, с което след отмяна на решение № 26000 от 18.01.2021г. по т.д. № 118/2019г. на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, са отхвърлени предявените от касатора против „Л. ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД искове за сумата 36 570.32 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г. за пречистване на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; за сумата 7131.21 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 36 570.32 лв. за периода от 01.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба; за сумата 3466.49 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52- 001 от 01.08.2015 г. и анекс от 31.05.2018 г. към него за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 324.50 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 466.49 лв. за периода от 01.01.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че противно на приетото от въззивния съд, исковете се основават единствено на твърдението в исковата молба, че ответното дружество не изпълнява точно договорното задължение да предоставя ежемесечно в срок от три работни дни след отчетния период справка за отчетените количества отпадни води, постъпили в канализационната мрежа през изтеклия период по категория абонати, като отчита некоректно /в занижени стойности/ количествата промишлени отпадъчни води, подадени за процесните периоди. Излага съображения, че това неизпълнение се установява категорично от събраните по делото доказателства, а мотивите на въззивния съд във връзка с доказването на правоизключващото възражение на ответника се отнасят до факт /еднаквост на количеството потребена вода и тази на предадена за пречистване и отвеждане/, какъвто не се твърди от ищеца, а от друга страна, в процеса не е доказано наличието на загуби освен в количествено, и във времево отношение. Намира, че дори и възраженията на ответника да се счетат за доказани, то предявените от него искове ще се явят недоказани единствено по размер, поради което въззивният е следвало на основание чл.162 ГПК да определи размера на исковете по своя преценка, като уважената част от главницата следва да бъде поне Ѕ с оглед предложената от ответника извънсъдебна спогодба. Излага съображения за незаконосъобразност на направеното от въззивния съд тълкуване на представеното с отговора на въззивната жалба писмо от ответника с приложен проект на споразумение, като поддържа, че правно релевантното заключение при анализ на съдържанието на този документ е за признание на неизгодния за страната факт – неточно отчитане на подадените за пречистване количества промишлени отпадъчни води и признание на задължението поне до посочения в проекта за споразумение размер.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Каква е доказателствената стойност на предложение за извънсъдебно споразумение, отправено от ответника до ищеца във връзка с осъдително първоинстанционно решение?

2. Следва ли същото да се приеме като доказателство за признание на исковата претенция до размера на отправеното предложение?

3. Съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея факти годно доказателство?

4. Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не.

Касаторът поддържа, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по третия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 84 от 23.05.2018г. по гр.д. № 3361/2017г. на ВКС, ГК, III г.о., а по четвъртия - в противоречие с ППВС № 1/1953г. Твърди, че във въззивното решение е налице необоснованост на извода относно правното значение на предложението за спогодба, което води до очевидна неправилност.

Ответникът „Л. ковашки машиностроителен комплекс” ЕООД, представляван от адв. А. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че по първите два въпроса не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед наличието на формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 575 от 28.09.2011г. по т.д. № 1135/2010г. на ВКС и решение по гр.д. № 2480/1994г. на ВКС, V г.о., отговорът на третия въпрос изисква първо да се приеме, че има признание на факт, което е отречено от въззивния съд, и не е допуснато нарушение на практиката на ВКС във връзка със задълженията му да обсъди доказателствата и доводите на страните. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, по силата на който ищецът е поел задължението да пречиства промишлени отпадъчни води, както и че по издадените фактури от 2017 г. е извършено плащане. Обсъдил е показанията на свидетеля Л. А. (директор на „Л.-ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД), който свидетелства, че работи в дружеството от средата на 2015 г. и в задълженията му влиза да отговаря за цялостната дейност на предприятието. Посочил е, че според свидетеля за една от двете години - 2017 г. и 2018 г., проблемите със системите за управление на помпите довели до големи загуби, които били около 50 хиляди куб.м., а за другата година били по-малко- не повече от 10 хиляди куб.м.; че когато имало загуби, те не минавали през водомера, но имало в завода разположени водомери, на входа на завода имало други водомери, които не са търговски и не са пломбирани от Б. дирекция, но за вътрешни нужди и за обща оценка на загубите, и те били използвани и по този начин били констатирани загубите. Посочил е, че според свидетеля имало Инструкция за определяне на водите, които се подават за пречистване, но инструкция за определяне на загубите нямало и те не се контролирали от Б. дирекция. Взел е предвид, че според показанията на свидетеля промишлената вода не е по водомерните устройства, а количествата на различните видове компоненти вода се определял по следния начин: общото количество се определя по един общ водомер, който се контролира от Б. дирекция, който е пломбиран; водата за охлаждане се контролирала от Б. дирекция, водомерите били пломбирани; водата за питейнобитови нужди също се контролирала от Б. дирекция; загубите били на база на това, което се описва в дневника. Посочил е, че свидетелят потвърждава, че приложеният по делото отчет за използваните водни количества от „Л.-ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД за м.септември 2017 г., е от типа, който представят, и че подписите били положени от лица, които били от тяхната фирма.

Въззивният съд е приел за установено от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, че водовзетите промишлени води на ответника постъпват на производствената площадка и след това част от тях в ПСОВ, обемът на отчетената промишлена вода към ПСОВ не съвпада с декларираното в декларацията по чл. 146 б от Закона за водите за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., като е налице разлика от 51 995 куб.м. Посочил е, че според вещото лице обемът на отчетената промишлена вода към ПСОВ не съвпада с декларираното в декларацията по чл. 146 б от Закона за водите за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като е налице разлика от 6 770 куб.м.; водомерното устройство, монтирано преди входа на резервоарите след ПС „Широки дол“, по което се отчитат водовзетите водни количества по данни на страните, е пломбирано; трите водомерните устройства в шахтата северно от шосето Р. - Д. също са пломбирани; останалите водомерните устройства (38), по които се отчитат изразходваните водни количества по данни на страните, не са пломбирани. Взел е предвид, че въз основа на извършения анализ според вещото лице отчитането на подадената вода към ПСОВ се извършва като сума на промишлените и битовите води; изчисляването на консумацията на вода за производствени нужди става на база разликата от общото количество консумирана вода на площадката (водомерни устройства монтирани на входа на резервоарите след ПС „Широки дол“), охлаждащата вода (като сума от количествата вода по водомерните устройства в ПОС 2 и 3), водата за питейно- битови нужди и загубите при аварийни ситуации, но доколкото загубите при аварийни ситуации не могат да бъдат измерени, не може да се определи прецизността на отчитането на подадената вода към ПСОВ. Посочил е, че според заключението няма разлика между отчетените обеми питейно-битова отпадъчна вода и декларираните пред Б. дирекция - [населено място] отнети обеми вода за питейно-битови нужди за процесните периоди (2017 г. и 2018 г.) с изключение на м. януари 2018 г. и м. февруари 2018 г.; водомерът за питейнобитови нужди е монтиран в сграда и евентуални аварии могат да се установят веднага след появата им, т.е. няма сериозни загуби, като дори при аварирали прибори (казанче) водата минава през водомера и попада в канализацията, докато при авария на тръбопровод в грунта, водата се губи в почвата. Според вещото лице технически е възможно да има загуби по тръбопроводната мрежа само на вода за промишлени нужди, като отчитането на такива загуби не може да бъде направено точно, както и че има извършени ремонти по 5 тръбопроводната мрежа на ответника. Вещото лице е установило, че отчитането на изразходваната вода за процесния период е ставало в съответствие с Инструкцията по екология Индекс ИЕ 9-041, като справките за изразходваните количества вода за подадената вода към ПСОВ са изготвяни по инструкцията, но в тях няма изрично посочване на загубите при аварийни ситуации. Констатирало е, че данните от Дневника за използваните водни количества, подавани на БДЗБР, не съответстват с данните в подадените отчети към ПСОВ. Въззивният съд е посочил, че според вещото лице по данни на страните измервателното устройство, поставено преди резервоарите в началото на захранващия тръбопровод, се намира на около 2 км от водовземното съоръжение ТК-1; от резервоарите до шахтата с водомери северно от шосето Р. - Д. разстоянието по данни на страните е около 3 км, като захранващият тръбопровод, за да достигане на промишлената площадка на „ЛKMK“ ЕООД, преминава през земеделски земи и под шосето Р. - Д.. При извършените проверки вещото лице е установило, че през периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г. са отчитани загуби от постъпилите в захранващия водопровод водни количества до достигане на промишлената площадка на „ЛКМК“ ЕООД, както и на територията на самата площадка, а съгласно записите в дневник за аварии за процесния период тези загуби са 60 320 куб.м. Вещото лице е посочило, че в ПСОВ няма водомерни устройства на входа на пречиствателната станция за постъпили водни количества от производствената площадка на ответника. При извършваните проверки вещото лице е констатирало, че има следи от дейности по отстраняване на аварии, като такива се наблюдават и по трасето на тръбопровода и на територията на производствената площадка на „ЛKMK“ ЕООД, за която констатация вещото лице е приложило към заключението снимки.

Въззивният съд, като е взел предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е приел, че претенцията на ищеца е за вреди от неточно изпълнение на поетите от ответника задължения по сключения между тях договор от 01.08.2015 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца приемането на отпадъчни води от канализационната мрежа и пречистването им, като срещу това е поел задължението да заплаща такса. Посочил е, че с разпоредбата на чл.8 от същия договор страните са постигнали съгласие относно реда за отчитане на предадените отпадъчни води, като ответникът е поел задължението ежемесечно, в срок от три работни дни след отчетния период, да изготвя и предоставя справка за отчетените количества отпадни води, постъпили в канализационната мрежа през изтеклия период. Въззивният съд, съобразявайки практиката на ВКС и въведените от ищеца с исковата молба факти относно причинената вреда, е приел, че се претендират вреди от неточно изпълнение на договорно задължение от ответника, свързано с изготвянето и предоставянето на справки за отчетените количества отпадни води, постъпили в канализационната мрежа през изтеклия период. Поради това е намерил, че в тежест на ищеца е да установи действително подаденото и пречистено от него количество отпадни води за пречистване. Приел е, че ищецът претендира пречистването на количество отпадни води, което съответства на получените от ответника и установени с измервателни средства и подадени 8 декларации пред басейнова дирекция води за битово-питейни, охлаждащи и промишлени води. Намерил е обаче, че с оглед събраните по делото доказателства такъв извод не се налага, като е изтъкнал, че в сключения между страните договор липсва изразено от страните съгласие количеството на отпадъчните води да се определя съобразно чл. 36, ал. 1 от Наредба № 4/2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочил е, че с цитираната наредба е въведено правилото, че количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към което се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници, съгласно договора между оператора и потребителя. Посочил е, че са въведени изключения от общото правило – по ал. 2 на чл. 36 от Наредбата, касаещо случаите, в които потребителят е монтирал средство за измерване за отведените отпадъчни води, прието с протокол от оператора, тяхното количество се отчита по показанията на средството за измерване; по ал. 3 на цитираната разпоредба, според която при техническа невъзможност за монтиране от потребителя на средство за измерване на отведените отпадъчни води, количеството вода, включено в състава на произвежданите храни и други продукти, се установява по реда, определен с общите условия или договора, и се приспада от отчетеното количество питейна вода. Тълкувайки цитираната норма, определяща общия ред и изключенията от нея по отношение на условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въззивният съд е приел, че общото правило, установено в ал. 1 на чл. 36 от Наредбата, не намира приложение в случаите, в които страните по договора са определили начин и метод на отчитане количеството на отпадъчните води по начин, различен от установеното, както и не са изразили съгласие за приложението й при сключване на договора между оператора и потребителя поради невъзможност за монтиране на средство за измерване. Намерил е, че единствено в условията на постигнато споразумение относно приложението на цитираната наредба твърдението на ищеца би могло да се възприеме за установено, т.е. за договорено между страните по отношение на начина на отчитане на предадените за пречистване и отвеждане канализационни води.

По тези съображения въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълното и главно доказване количествата отпадни води, които е приел за отвеждане и пречистване. Изложил е съображения, че този извод се подкрепя и от установеното в процеса правоизключващо възражение на ответника за наличието на загуби по мрежата при аварийни ситуации, както и че не цялото количество използвана вода за охлаждане се отвежда в канализационната мрежа. Приел е, че съгласно разпределената доказателствена тежест, както и с оглед характера на твърдението на ответника, за него съществува задължение да установи при условията на непълно доказване твърдяното във възражението, т.е. същият следва да установи само факта на съществуването на аварии, за да се разколебае твърдението на ищеца, че цялото количество ползвана вода от водоизтичниците се равнява на количеството вода, които ответникът е следвало да отчете и заплати след издаването на фактура на ищеца. Въззивният съд е намерил за установено от събраните неоспорени от страните доказателства, вкл. и заключение на вещо лице, че в претендирания период в предприятието на ответника, както и извън него, съществуват аварии на водопреносната мрежа, който факт разколебава (разрушава) сигурността на твърдения от ищеца факт (еднаквост на количеството потребена, доставена вода и тази предадена за пречистване и отвеждане). Добавил е, че този факт е достатъчен да разколебае твърденията на ищеца и обоснове законосъобразен извод за неоснователност на претенцията му.

Въззивният съд е намерил за неоснователно въведеното с отговора на въззивната жалба твърдение на ищеца, че с отправеното предложение и приложения проект за споразумение от ответника след постановяване на първоинстанционното решение е направенио признание на факта за неправилно отчитане и по отношение на Ѕ от претендираното възнаграждение. Посочил е, че в т.3 от писмото си ответникът твърди, че договорът е изпълнен, и е намерил, че отправеното във връзка с постановеното първоинстанционно решение предожение за спогодба не може да се възприеме като пряко и недвусмислено изявление, че съществува задължение към ищеца, а е предложение за разсрочено удовлетворяване на финансови претенции и преустановяване на водени процеси. Добавил е, че същото е за различна от присъдената сума. Изложил е съображения, че при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, както и извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти, които, преценени според правилото на чл. 175 от ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Изтъкнал е, че макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано, но за да бъде възприето като годно извънсъдебно признание на факт, релевантен за спора, то следва по категоричен начин да съдържа волеизявление, че фактът се е осъществил. Намерил е, че в отправеното писмо, както и в предложението за сключване на спогодба, такова изрично и недвусмислено волеизявление, че ответникът неправилно е извършвал отчитането на предадена за пречистване и отвеждане на промишлената вода, не е направено. Поради това въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на въведеното с отговора на въззивната жалба твърдение, че ответникът е признал задълженията си или факта, че неправилно е отчитал предоставената за отвеждане промишлена вода.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първите два процесуалноправни въпроса се отнасят до преценката за доказателствената стойност на отправеното от ответника предложение за извънсъдебно уреждане на спора. Отговорът на тези въпроси изисква обсъждане на съдържанието на предложението на ответника, т.е. е обусловен от конкретните факти по делото. Поради това по начина, по който са формулирани, те нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не могат за обосноват допускане на касационен контрол. Формулираният от касатора трети процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд не е отрекъл доказателствената стойност на извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт, а е приел, че такова признание в случая не е налице с оглед съдържанието на документа, на който се позовава ищецът. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставения въпрос е неоснователно.

Тъй като формулираните от касатора въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличие на сочените допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Поставеният четвърти процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.236, ал.2 ГПК и задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о., решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ т. о. и други. Съгласно така формираната практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число, противно на твърденията на касатора, и заключението на съдебно-техническата експертиза. Действително, въззивният съд не е изложил съображения защо кредитира показанията на разпитания свидетел, но изводът му за доказаност на възражението на ответника за наличие на аварии на водопреносната мрежа в претендирания период в предприятието на ответника е формиран и въз основа на заключението на СТЕ. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд въз основа на обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение