Определение № 592 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2021 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Кондютрийс“ЕООД, със съдебен адрес - град Шумен, срещу въззивно решение №277 от 26.07.2021 г. по гр. дело №1289/2021г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260983 от 26.03.2021 г. по гр. дело №14902/2019 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора - осъдителен иск срещу «ЕВН България Електроснабдяване»ЕАД и евентуален осъдителен иск срещу «Електроразпределение Юг» ЕАД с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 5 226 лв. Ответниците по касационната жалба ЕВН България Електроснабдяване»ЕАД, град Пловдив, и «Електроразпределение Юг» ЕАД, град Пловдив, оспорват жалбата. Претендират деловодни разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІII г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл.82 ЗЗД, чиято цена е 5 226 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Делото е търговско, тъй като е налице спор между търговци, произтичащ от търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1, вр. с ал.3 ТЗ. При тези обстоятелства обжалваното въззивно решение е постановено по искове с цена под установения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимум от 20 000лв. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. На ответниците се дължат деловодни разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на основание чл.78, ал.4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.