Определение № 492 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1113/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. ”Единство” - [населено място], обл. В. срещу Решение № 735 от 5.V.2011 г. по гр.д. № 537/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, като е отменено, и обезсилено Решение №49/23.ІХ.2010 г. по гр.д.№ 16/ 2010 г. на Врачански окръжен съд, е постановено решение, с което са отхвърлени исковете на З. ”Единство” - [населено място], обл. В. срещу [фирма] - [населено място] за 53 185 лв. - цена на прясно мляко и за 200 лв. - обезщетение за забавено плащане, и делото е прекратено за 7082 лв.- обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение жалбоподателят поддържа, че по материалноправния въпрос за времето и начина на плащане съобразно чл. 327 ТЗ, въпросът се решава противоречиво от съдилищата и сочи Р. от 8.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 6474/2009 г. на Плевенски районен съд и Р. №3/26.ІІ.2010 г. по т.д.№ 161/ 2009 г. на Силистренски окръжен съд. Жабоподателят сочи, че въззивният съд е нарушил чл. 146 ГПК с отказа да допусне поискани доказателства, описва диспозитива на въззивното решение и намира, че тези процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, и че решаването им ще допринесе за уеднаквяване на практиката на съдилищата. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено и обезсилено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, и че цената на първия не е до 10 000 лв., а вторият е обусловен, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Доколкото жалбоподателят е посочил решен материално -правен въпрос за времето и начина на плащане съобразно чл. 327 ТЗ, който да е релевантен за делото, не доказва този въпрос да се решава противоречиво от съдилищата - Р. от 8.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 6474/ 2009 г. на Плевенски районен съд и Р.№3/26.ІІ.2010 г. по т.д.№ 161/ 2009 г. на Силистренски окръжен съд не са влезли в законна сила. Оплакването на жалбоподателят за допуснато от въззивния съд нарушение по чл. 146 ГПК с отказа да допусне поискани доказателства, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, а оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение