Определение № 2604 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4219/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 3122 от 13.06.2023г. по възз. гр.д. № 3815/2022г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено решение № 20025878 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. З. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.19, ал.3 СК (1985 г., отм.) - за признаване за установено по отношение на В. С. С. – З., че Р. И. З. е изключителен собственик на апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3, 715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради липса на съвместен принос, на основание чл.270, ал.3 ГПК. Със същото решение след отмяна на решение № 20025878 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. З. против В. С. С. - З. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.21, ал.1 СК (1985 г., отм.) е признато за установено по отношение на В. С. С. - З., че Р. И. З. е изключителен собственик на апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „М.“,[жк], [жилищен адрес] с площ 65, 63 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2, 69 кв. м., както и 3,715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради трансформация на лично имущество. Против въззивното решение в срок е постъпила касационна жалба от В. С. С. – З., чрез адв. Х.. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответникът по жалбата Р. И. З., чрез адв. А. Х., оспорва касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Производството по делото е образувано по обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.) и чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.), които са отхвърлени от районния съд. За да уважи главния иск по чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.) въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили граждански брак на 20.10.2006 г., прекратен с решение № 208347/03.09.2019 г., по гр. дело № 62785/2018 г. на Софийския районен съд, с което съдът е утвърдил постигнатото между тях споразумение, вкл. и относно ползването на семейното жилище - къща, построена по време на брака и находяща се в [населено място],[жк], Вилна зона „К.“, [улица]. Съдът е приел за установено също, че ищецът е притежавал 5 340 броя акции от капитала на „Центрум Груп БГ“ АД. Във връзка със сключен на 21.06.2006г. договор за продажба на кабелна далекосъобщителна мрежа, движими вещи и прехвърляне на вземания, е извършена ликвидация на дружеството, при която на ищеца е определен ликвидационен дял в размер на 335 534,20 лв. Същият е изплатен на ищеца през време на брака му с ответницата, като датите на банковите преводи и сумите са, както следва: на 25.10.2006 г. - 106 800 лв., на 31.10.2006 г. - 106 800 лв. и на 08.11.2006 г. - 87 949,80 лв. С нотариален акт № 64/27.04.2009 г. Ц. А. П. и П. Н. Г. - П. са продали на ищеца Р. З. спорния недвижим имот. Въз основа на извлечение от 12.01.2018 г. на ОББ АД от банкова сметка на ищеца, е прието за установено, че на 27.04.2009 г. ищецът е превел сумата от 91 540, 80 лв. по сметка на Ц. А. П.. При приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на иска, като е счел, че средствата от ликвидационния дял, макар и постъпили по сметката на ищеца през време на брака му с ответницата, съставляват негова лична собственост, доколкото той е титуляр на акциите, придобити преди брака между страните. Съдът изрично е посочил, че в СК от 1985 г. - чл.29 СК и в действаща СК - чл.30, е предвидена възможност при развод всеки от съпрузите да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им, но в случая ответницата не е предявила такъв иск. По спорния по делото въпрос дали е доказано влагането на лични средства в процесния апартамент съдът е приел, че от представените и неоспорени от насрещната страна банкови извлечения от ОББ АД се установява, че от банкова сметка, по която са преведени сумите от ликвидационния дял, на 27.04.2009 г. /в деня на сделката/ищецът е наредил в полза на продавача Ц. А. П. превод на сумата от 91 540, 80 лв. - продажна цена. Изложени са и мотиви, че за установяването на влагането на лични на ищеца средства при покупката на процесния апартамент по делото са ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че ищецът е възнамерявал да вложи средствата от ликвидационния дял в покупка на жилище. По горните съображения въззивният съд е счел, че ищецът е установил влагането на лични средства в покупката на процесния апартамент и на основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г. спорният имот е негова собственост поради трансформация на лично имущество. Съдът е приел, че второто заявено основание на иска е въведено в условията на евентуалност, поради което и първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан по същество предявения в условията на евентуалност иск, следва да се обезсили. С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения първи процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В случая въззивният съд е направил извод за основателност на иска, без да се произнесе по въведения с отговора на исковата молба и поддържан в отговора на въззивната жалба довод, че с получените суми от ликвидационния дял ищецът се е разпоредил още през месец януари 2007г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение