Определение № 4465 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2981/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и К. И. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им адв. Р. Р., против Решение №303 от 14.03.2023г. по в. гр. д. №26052022г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което е било отменено Решение №70 от 20.06.2022 г. по т.д. 9/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд, като вместо това е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и К. И. Н., ЕГН [ЕГН], против „Обединена Българска Банка“ АД /“О.“ АД/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], за признаване на установено на основание чл.439, ал.1 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между тях, че не съществува вземане на „О.“ АД /като погасено по давност/ срещу М. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и К. И. Н., ЕГН [ЕГН], за сума в общ размер на 25 928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., съгласно изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на което са били образувани изпълнително дело №1176/2012г. и изпълнително дело № 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ 743, с район на действие- Окръжен съд- Кюстендил. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Ответната страна "Обединена българска банка" АД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника си юрк. И. К., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г., на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, ищците М. Б. Н. и К. И. Н. са били осъдени да заплатят на ответника „Обединена българска банка“ АД солидарно сумата от 25928,80 лв., дължима по договор за кредит от 02.05.2007г., ведно със законната лихва от 19.04.2010г. до изплащане на сумата, сумата от 3746,72 лв. - договорна лихва, сумата от 22,04 лв. - наказателна лихва и сумата от 1490,33 лв. - разноски за заповедното производство. По изпълнителния лист първоначално било образувано изпълнително дело №638/2010г. на ЧСИ Г. Д., рег. №781, с район на действие СГС, което е било изпратено по молба на взискателя за продължаване на изпълнителните действия и образувано под № 1176/2012 г., по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ 743, с район на действие- Окръжен съд- Кюстендил. По изпълнителното дело на 18.11.2013г. била подадена молба от ответника с искане за извършване на втора публична продан на недвижим имот, която продан не се е състояла, като след тази дата до 11.03.2016г., когато бил поискан опис на движими вещи и запор на банкова сметка на М. Н., по същото не били извършвани принудителни изпълнителни действия. Изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител от 25.09.2020г. поради това, че в периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. по същото не са били искани от взискателя и не са били извършвани изпълнителни действия. На 02.10.2020г. процесуален представител на ответника подал молба до ЧСИ Е. Х. за връщане на изпълнителния лист в оригинал, като след неговото връщане било образувано ново изпълнително дело - изп.д.№ 841/2020г., по описа на ЧСИ Е. Х., в хода на което била насрочена публична продан на недвижим имот- собственост на ищеца М. Б. Н.. При така установените факти по делото САС е приел, че до 26.06.2015г., давност за вземанията на банката-кредитор по ИД № 1176/2012 г. на ЧСИ Х. не е текла, тъй като дотогава в сила е било Постановление №3 на Пленума на Върховния съд от 1980 г., според което докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече. След тази дата /26.06.2015г./ е налице възможност за погасяване на вземанията по давност, но същата е била прекъсната с подадената от банката молба от 11.03.2016г. с искане за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците. Приел е и че давността е била прекъсвана с подадените от банката молби от 10.09.2016г., 07.10.2016г., 30.10.2017г. и 20.03.2019г. за насрочване на нова продан на имоти на длъжниците, като същата не е изтекла към 18.01.2022г. /датата на подаване на исковата молба/. Изложил е съображения, позовавайки се на практиката на ВКС, че настъпилата по изпълнителното дело перемпция е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов способ, след като перемпцията е настъпила, същото прекъсва погасителната давност за вземанията, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал такова. Посочил е и че обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се отразяват на настъпилото на основание чл. 116, б. “в“ ЗЗД прекъсване на погасителната давност, както и че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 от ГПК. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поставят следните правни въпроси, които твърдят да са обуславящи изхода по делото, да са решени в противоречие със съдебната практика и да са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото:

1.“Допустимо ли е извършването на нови изпълнителни действия по изпълнителни производство, прекратено на основание чл. 433. ал.1. т.8 от ГПК, ако липсва изрично волеизявление на взискателя за образуване на ново изпълнително производство? Валидни ли са тези изпълнителни действия и водят ли до прекъсване на давността молбите на взискателя, ако са подадени след изтичането на двугодишния срок, но липсва изрично искане за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника? "

2. “Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело. по което е настъпила перемпция? Прекъсва ли се погасителната давност с насрочването на публична продан. ако същата не бъде осъществена ?"

3. „ Считат ли се за обезсилени по право изпълнителните действия, извършени по изпълнително дело до датата на прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ако съдебният изпълнител не е вдигнал служебно наложените по делото запори и възбрани, и годни ли са същите да прекъснат давностния срок за вземането- предмет на принудително изпълнение? “

4. „Дължи ли съдебният изпълнител абсолютно подчинение на предявения му изпълнителен лист или при наличието на предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК може да откаже на взискателя да продължи изпълнителните действия по делото?“

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

В случая поставените в изложението въпроси са от значение за изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите обаче не са били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице специалната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК. По посочените въпроси е налице и задължителна съдебна практика, поради което в случая отсъства и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.3 на Тълкувателно решение №2/2023 от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивната част на решението е посочено, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото, тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси. С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД, поради което в тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността като поиска нови изпълнителни действия. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора- взискател, като дори и същото да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за извършването му е на съдебния изпълнител. Дали въз основа на искането е било образувано ново изпълнително дело не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия- чл. 434, ал. 1 във връзка с чл. 433, ал. 1 от ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по право, постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани последици- в чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори въз основа на постановлението като акт. Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин. В тълкувателното решение е посочено и че съгласно разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е в сила РРBC № 3/18.11.1980 г. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06. 2015г. погасителната давност за вземанията тече от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.

В случая обжалваното въззивно решение съответства на възприетите в посоченото тълкувателно решение разрешения. Въззивният съд е приел, че тъй като към 26.06.2015г. образуваното за събиране на вземанията на ответната банка изпълнително дело е било висящо, то погасителната давност за оспорените от ищците вземания е започнала да тече от обявяването на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Същата е била прекъсвана многократно с направените от взискателя искания по изпълнителното дело на датите 10.09.2016г., 07.10.2016г., 30.10.2017г. и 20.03.2019г. за насрочване на нова продан на имоти на длъжниците, които искания са били достатъчни за настъпване на ефекта на прекъсване на погасителната давност, независимо дали поисканият с тях изпълнителен способ е бил осъществен и независимо дали изпълнителното дело е било перемирано и въз основа на тях е било образувано ново такова, поради което същата не е изтекла към датата на подаване на исковата молба- 18.01.2022г. Предвид горното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна по жалбата "Обединена българска банка" АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,