Определение № 519 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5576/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение от 01.07.2015 г. по гр. д. № 20766/2014 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 22.04.2014 г. по гр. д. № 4291/2008 г. на СРС, с което е отхвърлен иска на А. Б. Б. /Х./ предявен срещу С. и Е. П., Д. П., В. П. и Д. Т. по чл. 38а ЗЖСК за апартамент № 64, в бл. 259 (стар 6), ет. 5, в жилищен блок построен в парцел V, сега І, в кв. 133-д по плана на [населено място]. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищцата А. Б. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане касационна проверка по разрешените от съда въпроси: 1. при действието на чл. 86 ЗС прилага ли се давностно владение по отношение на съсобствен с общината имот; 2. приложима ли е разпоредбата на чл. 31 ЗК по отношение на имоти, собственост на Ж.; 3. дължи ли произнасяне съда по направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Поддържа се, че въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика, което обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: За да отхвърли предявения от касаторката иск, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е била член-кооператор на Ж. „Б.” (Ж.). На 22.10.1991 г. Ж. „Б.” е сключила договор със строителна фирма „Б.” за построяването на общо 121 обекта – жилища, ателиета и др. съгласно приложение № 1 към договора, като е предоставила на строителя правото да се разпорежда с 50 броя жилища, от подлежащите на изграждане. С решение на общото събрание на Ж. от 09.11.1991 г. е одобрен разпределителен протокол, с който са определи апартаментите за член-кооператорите. От представения списък към него се установява че на касаторката, ищца по иска, е бил определен апартамент № 64. Ответникът С. К. П. е сключил със строителна фирма „Б.” на 25.04.1995 г. договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт – апартамент № 64, в бл. 6 в сградата на Ж.,[жк]както и на мазе № 12. С гласни доказателства е установено, че ответниците Е. и С. П. са се нанесли в апартамента през 1994 г., изпълнили са довършителните работи в него и преустройство на кухнята в спалня, а спалнята в трапезария, както и че през 1994 г. блокът е бил завършен, а строителят е напуснал обекта през 1998 г. От 1994 г. семейството е обитавало апартамента с двете си деца. Въз основа на писмените доказателства съдът е приел за неоснователно възражението, че Ж. не е собственик на терена. Установено е, че през 1975 г. Творческия фонд на С. се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на 8500 кв. м. на основание отчуждаване на терени, които с уличнорегулационния плана от 1963 г. са били отредени за негови нужди и урегулирани в парцел ІV. През 1978 г. е бил одобрен регулационен план за местността „К. село-плавателен канал”, с който са били отредени парцел V – фонд на С. и п-л VІ- фонд на С.. През 1986 г. е одобрено регулационно изменение, с което п-л V е отреден за фонд С. и С., трафопост и комплекс от жилища. През 1998 г. С. е одобрен за главен инвеститор на десет блока в западната част на парцела. През 1994 г. С. дарява на Ж. „Б.” 1/10 ид. ч. от 8500/20595 ид. ч. от парцел V, отреден за терена собствено на ТФ на С., а останалата част собственост на общината. Същата година С. продава на Ж. още 9/10 ид. ч. от 8500/20595 ид. ч. от същия парцел. През 2000 г. за част от п-л V, с площ от 8500 кв. м. е отреден парцел І, в кв. 133д, м. „К. село-плавателен канал”. Въз основа на така установеното съдът е приел, че Ж. е станал собственик на обектите в построените в имота жилищни сгради бл. 1-10, а по нова номерация [жилищен адрес] и съответно на самостоятелни обекти в него. Тъй като строителството на сградите е извършено по времето, когато теренът е участвал в отредения за него и за общински имот парцел V и без да е отстъпено право на строеж от общината в полза на Ж. „Б.”, на основание чл. 92 обектите са станали съсобствени между общината и Ж. при права, съответстващи на правата им в терена. Намерил е за основателно възражението на ответниците С. и Е. П. за придобиване права върху апартамента на основание давностно владение. Елементите на фактическия състав са се осъществили, израз на което е установената фактическа власт върху имота и извършените действия по завършването му и използването му за задоволяване на жилищни нужди. Владението е било явно, не е било смущавано от собственика или от други член-кооператори. С извършените действия е манифестиран и субективния елемент – намерението да се владее за себе си. Въззивният съд след като е направил своя преценка за установените факти е формирал същия правен извод, за неоснователност на иска. За неоснователно е намерил и възражението за приложение забраната, установена с чл. 31, ал. 3 ЗК отм., с аргумента, че тя не е намирала приложение по отношение на Ж., предвид действието на ЗЖСК, който се явява специален закон по отношение на ЗК. Въпроса за приложение разпоредбата на чл. 86 ЗС в хипотезата на съсобствен с общината имот, не е разрешаван от съда. Столична община не е конституирана като страна в процеса, поради което въпросите за това дали тя е носител на вещни права върху имота и може ли друг правен субект да ги придобие по давност не са били предмет на разглеждане. Не обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението и вторият въпрос за това, следва ли да се приложи императивната забрана за придобиване на вещни права върху кооперативно имущество на оригинерното основание – давностно владение, установена с чл. 31, ал. 3 ЗК отм. Създадената противоречива практика по него е преодоляна с постановяване на ТР № 5 от 24.06.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС. В него след анализ на правния режим на кооперациите по ЗК от 1991 г. /отм./ и този на жилищностроителните кооперации е прието, че те съществено се различават. Кооперацията по ЗК съставлява доброволно сдружение на физически лица за извършване на дейност за задоволяване на интересите им (стопански, социални или културни). Жилищно-строителните кооперации също са доброволно сдружение на лица, но със строго определен предмет на дейност и специфична цел - да се построи сграда и снабдят член-кооператорите със собствени жилища, гаражи и ателиета и др. От анализа на тези особености е формиран извода, че ЗК и ЗЖСК са два специални закона с различно приложно поле и че Ж. не са включени в персоналния обхват на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. /отм./. Не е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение в частта за разноските по трети въпрос: дължи ли произнасяне съдът по направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Възражението на въззивницата Б.-Х. за прекомерност на уговорения и платен хонорар на процесуалния представител на ответниците е обсъдено от въззивния съд. Той е преценил, че въззивното производство се е развило само в едно съдебно заседание, без провеждане на съдебно дирене и събиране на нови доказателства. Обсъдил е това, че повереникът на ответниците С. и Е. П. е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, както и че не е подаден отговор от останалите ответници Д. и В. П.. Съобразил е фактическата и правна сложност на делото и въз основа на съвкупната преценка на тези процесуални действия е определил по-малко от уговореното възнаграждение, което е присъдил. Процесуалният въпрос е разрешен при спазване на закона и в съответствие със задължителната практика. При проверката не се установи да е налице поддържаното основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, поради което такава не следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.