Определение № 32 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 931/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Ф. С. Ч. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представил адвокат Н. М. срещу решение от 23.05.2012 г., постановено по гр. д. № 137/2012 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение от 13.01.2012 г. по гр. д. № 621/2011 г. на Смолянски районен съд и вместо него е постановено трансформиране задължението за гледане в натура от страна на М. М. Ч. ЕГН [ЕГН] и С. З. Ч. ЕГН [ЕГН] по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 99, т. II, рег. № 2119, н. д. № 273/01.04.2008 г., подписан от Н. К. – нотариус с рег. № 122 по регистъра на НК с район на действие РС – С., в задължение за заплащане на 80 лв. месечно на кредиторката Ф. С. Ч. ЕГН [ЕГН], с падеж всяко първо число на съответния месец, считано от влизане на решението в сила до отпадане пречките за изпълнение на дадължението за издръжка в натура. С обжалваното решение, въззивният съд е отхвърлил и предявените от Ф. С. Ч. ЕГН [ЕГН] против М. М. Ч. ЕГН [ЕГН] и С. З. Ч. ЕГН [ЕГН] насрещни искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 99, т. II, рег. № 2119, н. д. № 273/01.04.2008 г., подписан от Н. К. – нотариус с рег. № 122 по регистъра на НК с район на действие РС – С. и за присъждане на обезщетение в размер на 3200 лв. за времето на неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка като е осъдил касаторката да заплати разноски за две съдебни инстанции. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка допустимостта на касационната жалба, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм.-ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела и до 10 000 лева по търговски спорове. Първоинстанционното производство е образувано по три иска предявени при условията на последващо обективно съединяване. Цената на главния иск за транстформиране на задължението по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е под 5 000 лева предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. По насрещния иск за разваляне на процесния договор, цената му се равнавя на данъчната оценка на същия /арг. чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК/. В случая, видно от приложената по делото данъчна оценка /л. 60 в първоинстанционното производство/ и с оглед на това, че предмет на сделката обективирана в НА № 99, т. II, рег. № 2119, н. д. № 273/01.04.2008 г., подписан от Н. К. – нотариус с рег. № 122 по регистъра на НК с район на действие РС – С. са идеални части от този имот, цената на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД също е под 5 000 лева. Под 5000 лева е и цената на насрещната претенция за присъждане на обезщетение в размер на 3200 лева /арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Предвид горното, и с оглед на това, че предмет на касационно обжалване е решение от 23.05.2012 г., постановено по гр. д. № 137/2012 г. по описа на Смолянски окръжен съд в неговата цялост, настоящият състав намира, че същото попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение