Определение № 60640 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „СДРУЖЕНИЕ-ПУЦ“ ЕООД, представлявано от управителя Ю. Д., чрез адвокат Н. А. от АК-Варна срещу решение № 260084/18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 461/2020 г. на Окръжен съд Добрич, с което се потвърждава решение № 87/20.01.2020 г. по гр.д.№ 1993/2019 г. на Районен съд Добрич и е уважен иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК, да се признае, че съществува вземане на Община Добрич против „СДРУЖЕНИЕ-ПУЦ“ ЕООД за сумата 5045,45 лева, представляваща обезщетение за ползване на общински поземлен имот с идентификатор 72624.623.4549 по КККР на гр.Добрич, заедно с изградената в него временна постройка /след прекратяване на договор за наем/, за периода от 25.03.2018 г. до 31.01.2019 г. и сумата 157,29 лева - лихви за забава върху главницата за периода от 24.05.2018 г. до 31.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 970/2019 г. на РС Добрич Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на първия иск не е под 5000 лева, а вторият иск е обусловен от първия. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на ЗС, ЗЗД, ЗУТ и ЗТСУ, но без да са формулирани конкретни правни въпроси. Отделно се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, а изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, тъй като продажбата на съществуваща временна постройка в общински терен е основание за уреждане на отношенията по реда на чл.64 ЗС, а не за присъждане на обезщетение, поради което процедурата по §50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ и §17, ал.2 ЗУТ е неотносима към случая. От Община Добрич чрез ст.юрисконсулт Я. И. е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като съществуващата временна постройка от 189 кв.м е била построена в общинския терен на основание чл.120 ППЗТСУ и претендират юрисконсултско възнаграждение. Преценката на съда, дали постановеното решение подлежи на касационнно обжалване, се извършва с оглед цената на предявения иск към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото според чл.70, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай, ищецът е предявил за съвместно разглеждане два обективно съединени искове на основание чл.422 ГПК и цената на иска на първия не е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, а вторият иск е обусловен от първия, поради което направеното от ответника по касация възражение за недопустимост на касационното обжалване е неоснователно. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в терен, собственост на Община Добрич, съществува изградена по реда на чл.120, ал.4 ЗТСУ /отм./ временна постройка, по отношение на която няма данни за успешно проведена процедура по §50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ, респ. §17, ал.2 от ПР на ЗУТ, поради което обектът не е получил траен градоустройствен статут и съответно, на ответника не е учредено право на строеж, което да противопостави на общината. Съдът е установил, че след изтичане срока на договора за наем между страните – на 27.05.2002 г., общината е отказала подновяване на наемното правоотношение, поради което за ползването на временния строеж от ответника се дължи обезщетение, а предявените искове на основание чл.422, ал.1 ГПК са основателни. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с обстоятелствата, въз основа на които може да се признае съществуването на вземане за обезщетение по чл.422, ал.1 ГПК, при твърдения за възпрепятстване на собственика на терена да извлича гражданските плодове на вещта. Въззивното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда, при решаването на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми и в този смисъл, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. В случая, изложените от касатора съображения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, тъй като дружеството е купило съществуваща постройка, а не правото да построи такава в чужд имот, както и за неправилно приложение на материалния закон (в противоречие на чл.64 ЗС), всъщност преповтарят оплакванията в касационната жалба, т.е. представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които съдът дължи произнасяне след евентуално допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, въззивният съд по същество е приел, че ищецът е доказал по несъмнен начин своето право на собственост на поземления имот, в който е била изградена временната постройка павилион, неполучила траен градоустройствен статут, поради което независимо от нейното прехвърляне, правата върху временния обект не са противопоставими на собственика на терена. Тези изводи са изцяло в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд в решение № 706/28.10.2009 г. по гр.д.№ 1737/2008 г., I г.о. и решение № 152/07.04.2010 г. по гр.д.№ 831/2009 г., IІ г.о., с които е изяснено, че положителното разрешаване на въпроса за статута на изградените временни постройки е предоставено на собственика на терена, върху който те са построени. Запазването им е свързано с преценка по целесъобразност от съответния орган дали постройките са необходими, при положение, че се намират в терен, отреден за предвидено по плана мероприятие. С оглед цялостното уреждане на обществените отношения във връзка със застрояването на населеното място, законодателят е поставил краен срок, в който тази преценка следва да се извърши. След като е съобразена установената практика на Върховния касационен съд в обжалваното решение, не може да се приеме, че правните изводи до които е достигнал въззивния съд са неправилни, а решаването на спора има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен правен въпрос, също следва да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Община Добрич са поискани разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно чл.78, ал.8 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение