Определение № 58 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 265 031 от 19.05.2021 г., подадена от М. А. К., Т. И. К. и И. И. К. чрез адвокат Л. К. от АК - П., която е насочена против въззивно Решение № 260 143 от 14.04.2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 162/2021 г.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите:

(1) „Как се определя размерът на идеалните части от дворното място, допуснати до делба като припадащи се идеални части към сградата, също допусната до делба ?” – с довод, че е налице противоречие с Решение № 561 от 01.03.2011 г. по гр.д.№ 492/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

(2) „Следва ли съдът, при изграждане на своите крайни изводи, да съобрази целия събран по делото доказателствен материал в неговата пълнота ?” – с довод, че е налице противоречие с Решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 331/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 164 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 802/2009 г. на ВКС, І г.о.- основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

(3) „По изведения материално-правен въпрос за допустимостта да се извърши съдебна делба на съсобствена жилищна сграда без прилежащи части от дворното място като акцесорум към сградата, построена в същото, в хипотезите на наличие и на други съсобствени обекти – жилищна сграда, когато съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти, ВКС приема, че ППВС 4-64 не е загубило значението и действието си” – с довод, че е налице противоречие с ППВС № 4/1964 г., ППВС № 2/1982 г. и Решение № 145 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 1986/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация Т. А. К. е подал отговор на жалбата чрез адвокат В. Т. от АК - П.. Поддържа, че поставените с изложението въпроси не са обсъждани от въззивния съд, тъй като изобщо не са поставяни на вниманието му. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 260 251 от 27.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 4094/2018 г. на РС – Пазарджик във втората фаза на делбено производство. На основание чл. 353 ГПК е постановено, че имотите, предмет на делбата, се разпределят както следва: (1) в дял на Т. А. К. е поставен ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Б., област П., одобрени със Заповед № РД-18-34 от 20.05.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 770 кв.м., номер на имота по предходен план: *, кв. 53, парцел *, съседи: *, *, *, *, *, , ведно с построените в имота: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 51 кв.м., брой етажи: 2 и гараж с идентификатор , с площ от 35 кв.м., брой етажи: 1, с пазарна стойност 44 425 лева; (2) в общ дял на М. А. К., Т. И. К. и И. И. К. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34 от 20.05.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 132 кв.м., брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащи части: стълбище за избата, таван, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *****, над обекта: няма, с пазарна стойност 48 200 лева. За уравнение на дяловете са присъдени суми на Т. А. К., дължими от останалите съделители, както следва: от М. А. К. – 419,44 лв., от Т. И. К. и от И. И. К. – по 734,03 лв. от всеки. Т. А. К. е осъден да заплати на Т. И. К. сумата 1 414,03 лева, представляваща част от направените от него разходи за извършения ремонт на покрива на жилищната сграда, в която се намира процесното жилище - апартамент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като в останалата им част претенциите по сметки на този съделител до претендирания размер от 10 250 лева са отхвърлени като неоснователни.

Въззивният съд е посочил, че решението на районния съд е обжалвано от съделителите М. А. К., Т. И. К. и И. И. К. в частта относно способа за извършването на делбата, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията по сметките, заявена от Т. И. К.. Искано е да се отмени решението на районния съд и да се постанови ново, с което делбата да се извърши чрез съставяне на дялове и теглене на жребий, както и да се уважи в пълен размер претенцията за сметки на съделителя Т. И. К.. По въпроса за способа за извършване на делбата е посочено, че законът предвижда съдебната делба да бъде извършена чрез съставяне на дялове и теглене на жребий; чрез разпределяне на имотите между съделителите без да се съставят дялове и да се тегли жребий, както и чрез изнасяне на имотите на публична продан. Прието е, че съставяне на дялове и теглене на жребий се прилага при следните предпоставки: всеки от съделителите да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно; в делбената маса да има имоти за всички съделители; отделните дялове трябва да бъдат образувани при спазване разпоредбите на ЗУТ и на специалните нормативни актове за лице и площ на парцелите и за възможността за обособяване на самостоятелни жилища. Делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на дялове и теглене на жребий, ако съделителите са повече от имотите предмет на делбата т. е ако няма имоти за всички съделители. Основен принцип при този способ за извършване на делбата е „равноправие на съделителите”, т.е. във всеки дял да бъдат включени по възможност еднакви по вид и приблизителна стойност имоти. Неравенството в дяловете се изравнява с пари. При съставяне на дяловете, като отделни самостоятелни обекти могат да се поставят и гаражите, които имат самостоятелно значение и не са сервизни помещения към жилищата. Съставянето на дялове предполага и приблизително равенство в частите на съделителите, за да се избегнат затруднения при уравняване на дяловете. Не се допуска част от съделителите да получат дял в натура, а други – само пари. Делбата се извършва чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва „много неудобно или невъзможно”. Според практиката на ВКС този способ е приложим, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по вид и стойност и в същото време правата на съделителите са различни; в някой от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения (ако при тегленето на жребий този имот не се падне в дял на съделителя-подобрител, това може да доведе до усложнения в отношенията между съделителите, свързани с уравняване на дяловете); когато броят на дяловете е по – малък от броя на съделителите; когато ползването на имотите е било разпределено между съделетелите и всеки от тях е направил значителни подобрения в имота. В тези случаи имотите следва да се разпределят според ползването им.

По делото е установено, че сградите в процесното дворно място с идентификатор * са построени от бащата на съделителя (син на общия за страните наследодател) Т. А. К., който ги ползва понастоящем. Процесният втори жилищен етаж - самостоятелен обект с идентификатор * се ползва от ответниците по иска М. А. К., Т. И. К. и И. И. К. и по-конкретно от съделителя Т. И. К.. Съделителят Т. А. К. е поискал в негов дял да се възложи имота, който ползва. В последното по делото съдебно заседание в районния съд този съделител се е отказал от претенцията си да му бъде възложен жилищният етаж с идентификатор ***, а М. А. К., Т. И. К. и И. И. К. са заявили искане този имот, който ползват в момента, да им бъде поставен в общ дял. С първоинстанционното решение имотите са разпределени между съделителите по установения от тях начин на ползване, без да се съставят дялове и да се тегли жребий. Въззивният съд е приел, че този начин на разпределение на имотите е съобразен както със закона, така и с установеното фактическо състояние на имотите. Въззивната инстанция е намерила за обоснован и законосъобразен извода на районния съд, че делбата не може да се извърши чрез съставяне на дялове и тегленето на жребий, тъй като това се оказва невъзможно и много неудобно. Съображенията на въззивната инстанция за този извод са следните: 1) Съделителите са повече от имотите предмет на делбата, което означава, че няма имоти за всички съделители. При това положение е невъзможно е да бъдат формирани дялове за всички съделители, които приблизително да са равни по количество, вид и стойност и да съответстват на правата на съделителите. Правата на страните също са различни - 18/36 ид.части за Т. А. К., 4/36 ид.части за М. А. К. и по 7/36 ид.части за Т. И. К. и И. И. К.; 2) Парцелът и жилищните имоти са реално неподеляеми с изключение на гаража, който е поделям на два гаража. Поделяемостта на гаража не дава възможност за обособяване на гаражни клетки за всички съделители. Апартаментът може да бъде разделен на две жилища, но само след провеждане на процедура по чл. 203 ЗУТ. В последното по делото съдебно заседание съделителят Т. А. К. се е отказал от претенцията за възлагане на апартамента и от провеждането на процедура по чл. 203 ЗУТ; 3) В един от имотите съделителят Т. И. К. е направил подобрения на значителна стойност.

Въззивният съд се е произнесъл и по претенцията за подобренията, които са извършени в СОС с идентификатор *****, от съделителя Т. И. К.. Констатирано е, че районният съд е разграничил разходите на необходими (за запазването и поддържането на съсобствената вещ) и полезни (които водят до увеличение стойността на имота). От допълнителното заключение на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ е установено, че необходим разход е единствено разхода за ремонта на покрива в размер на 16 968,34 лв. Покривът е обща част на сградата ( чл. 38, ал. 1 ЗС ), поради което разходите следва да се поемат от всички съсобственици. От посочената сума следва да се изключи задължението на собственика на първия етаж на жилищната сграда, при което за страните в настоящото производство остава сумата 8 484,17 лв. Съделителят Т. А. К. притежава половината от имота (18/36 ид.части ), поради което неговото задължение за ремонт възлиза на сумата 4 242,09 лв. Тъй като всеки един от ответниците е заявил претенция за подобрения към ищеца Т. А. К., претенцията по сметки на ответника Т. И. К. към ищеца правилно е уважена до размера на сумата 1 414,03 лв.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Поставените от касаторите въпроси под №№ 1 и 3 нямат обуславящо значение за изхода на спора, тъй като не са обсъждани от въззивния съд при произнасянето му във фазата по извършване на делбата. Същите не са поставени на вниманието на въззивния съд, доколкото оплаквания в тази насока не са заявени с въззивната жалба. Ето защо ВКС приема, че посочените питания не касаят предмета на спора по извършването на делбата и в този смисъл не може да бъдат характеризирани като такива с обуславящо значение за изхода на делото. Те не отговарят на изискването да представляват общо основание за допускане на обжалването, поради което е безпредметно във връзка с тях да се обсъжда наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Следва да се отбележи още, че предвид силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата, такава се извършва по отношение на имотите, описани в акта по чл. 344, ал. 1 ГПК. В случая предмет на делбата са самостоятелен ПИ (този с идентификатор *) и сградите в него (спрямо които обекти поставените в изложението питания нямат отношение), както и СОС с идентификатор *. С решението по допускане на делбата не е установено принадлежност към СОС с идентификатор *, разположен в ПИ с идентификатор *, да са идеални части от съседния ПИ с идентификатор *, в какъвто смисъл е становището на касаторите, на базата на което са формулирали своите питания в изложението към касационната жалба. СОС с идентификатор * се намира в сграда, построена върху терен, за който данните по делото индицират вероятност да е съпритежание с наследниците на трето лице – Г. И. К.. Етажната собственост, част от която е СОС с идентификатор *, е възникнала в резултат от делбата, извършена по ч.гр.д.№ 1130/1948 г. по описа на ОС – Пазарджик, поради което това е моментът, към който следва да се определи размера на припадащите се части от общите части на сградата към всеки от двата самостоятелни етажа. Данните по делото са, че в състава на тези общи части е възможно да се включи идеална част от вещно право върху ПИ с идентификатор *, но не и част от вещно право върху ПИ с идентификатор *. Евентуалното наличие на спор по въпроса за размера на следващите се към СОС с идентификатор * общи части подлежи на разрешаване в производство, участници в което следва да бъдат собствениците на първия жилищен етаж в сградата с идентификатор **, която предпоставка в случая не е налице.

Поставеният от касаторите въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди и основе своето решение на събраните по делото доказателства не съставлява основание за допускане на обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674/2014 г. на ВКС, Решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д.№ 3428/2014 г. на ВКС, II т.о. и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Въззивната инстанция решава материалноправния спор, при което излага фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнася по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, релевантни към спорния въпрос за способа на извършване на делбата, формирал е свои фактически и правни изводи, като е обсъдил възраженията и доводите на страните, които са заявени пред него и са от значение за спора. Изводите на съда са залегнали в мотивите на решението, които са подробни и ясни. Съдържанието им не сочи за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС относно обхвата на въззивната дейност. Пред въззивния съд изобщо не е поставян въпроса за начина на достъп до СОС с идентификатор ***** в контекста на способа за извършване на делбата, което обяснява липсата на обсъждане на същия в мотивите на акта.

С оглед настоящото произнасяне касаторите дължат на ответника по касация разноските, направени за защитата му пред ВКС, а именно адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв., който е заплатен в брой (л. 54).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение