Определение № 192 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4077/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Ж. от [населено място], общ. Тунджа срещу решение №.76 от 27.05.2016г по гр.дело № 147/2016г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение №114 от 23.02.2016г на Ямболски районен съд. По същество е отхвърлен иск на касаторката за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане .Въззивният съд,след като е обсъдил събраните гласни доказателства, на свой ред е приел ,че ответницата по иска П. Д. П. е изпълнявала ежедневно и непрекъснато задълженията си по издръжката и гледането на ищцата ,съобразно нейните нужди,възраст и здравословно състояние. В приложеното към жалбата изложение, озаглавено „ допълнителна молба „ и депозирано от адв М.Д. като пълномощник на ищцата, се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Твърди се противоречие с реш. №633/2002 по гр.д №944/2001г ІІ г.о ,Р.№653/2002г по гр.д №295/2002г ІІ г.о. Тези решения на бившето ІІ г.о на ВКС, постановени при от ВКС при инстанционен контрол по реда на ГПК (отм) не са приложени, нито е коментирано съдържанието им .Изтъква се още, че съдът не е изложил мотиви защо отхвърля жалбата. В отговор ответницата П. Д. П. изтъква липсата на мотивирано изложение на касационните основания. Бланкетно е посочен чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Претендират се разноски. Върховен касационен съд ,трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване В изложението не е формулиран правен въпрос, което е общото изискване по чл. 280, ал.1 ГПК към неговото съдържание и условие за допускане до касационно обжалване. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. В цитираното Тълкуватеулно решение ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. Без посочване и ясно формулиране на правен въпрос изложението не би могло да се стигне до обосновка на някои от критериите в чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК Наред с това, в настоящето изложение не се сочи практика на ВКС ,при противоречие с която да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 / 19 02 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС Посочените от касаторката две решения от незадължителната практика на ВКС не са приложени, няма и основание да бъдат обсъждани. Оплакването за липса на мотиви също не е довело до формулиране на правен въпрос.Предвид съдържанието на престацията при алеаторен договор по вид, обем и качество, въззивният съд на свой ред е приел от фактическа и правна страна, че задължението е изпълнявано и се изпълнява. Изтъкнал е в мотивите си кои доказателства обосновават изводите му.Мотивите се съдържат в обжалваното решение и оспорването на наличието им не може да обоснове допускане до касационно обжалване по правен въпрос. Следва да се присъдят разноски, установени в размер на 560 лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.