Определение № 3457 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1803/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от К. М. А. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 67/16.01.2023 г. по гр.д. № 2348/2022 г., с което е потвърдено решение от 06.04.2022 г. по гр.д. № 37/2021 г. на Окръжен съд - Монтана, с което ЗК “Лев инс“ АД е осъдена, на осн. чл. 432 КЗ, да заплати на К. М. А. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 01.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2020 г. до окончателното издължаване. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чл.280, ал.1, т. 3 и чл.280, ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя; Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследва на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието “справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.?- твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2/. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?; Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определените такива за напълно аналогични случаи /за период 2004-2009 г./, но при лимит 2-5 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия?; Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установения лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява, или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието?; Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определен размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит ?“- твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 3/. „Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. при липса на извършено от съда адекватно съпоставяне на търпените морални вреди от получените телесни повреди, в резултат на ПТП с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение?“ - твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 4/. „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?; Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото? - твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?“- твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК?“; „Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?“- твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 5/. „Налице ли е процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъдат събрани допустими и относими към спора доказателства, при направено вече доказателствено искане /за изготвяне на съдебна поръчка за снабдяване с документите/ и необходимо ли е то да бъде повторно извършено, за да се поправи грешката на съда?; Налице ли е преклузия за събиране на доказателства, с които страната се е снабдила след приключване на делото пред първоинстанционния съд, ако документите са издадени преди това, но не са били в държане на страната и по делото е направено доказателствено искане за снабдяване с документи?“ – твърди се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, САС, 12 гр. състав е приел, че правилно при определяне конкретния размер на вредите за ищцата К. А. /относно, който размер е единствения довод във въззивните жалби/ първоинстанцинният съд е взел предвид както конкретно причинените й увреждания, така и търпените от нея болки и страдания, неудобства, времето за възстановяване, трайните последици от уврежданията, които не са преодолени, така и социално- икономическите условия в страната, стандарта на живот и съответната съдебна практика. Счел е, че определеното обезщетение за претърпените от ищца неимуществени вреди в размер на 80 000лв. в пълна степен отчита вредите, които тя е търпяла вследствие на причинените й травми, които са били тежки, наложили за дълго време да бъде на легло, да не може да се обслужва сама, с последици, които и към настоящия момент не са преодолени напълно. Ето защо жалбите на двете страни срещу решението в тази му част са приети за неоснователни. Счел е за неоснователен и доводът на ищцата А. за присъдени при сходни случаи значително по-високи обезщетения, тъй като размерът на обезщетението винаги се определя конкретно при отчитане на всички конкретни обстоятелства, като определените обезщетения за сходни травми следва да имат само ориентировъчно значение, тъй като обстоятелствата винаги са различни. По основанията за допускане на касационно обжалване. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по обобщения въпрос за това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Въпросът касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, поради което е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, включително и обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на вредите, чието отражение са действалите към същия момент нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, който обстоятелства са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаните от касационната жалбоподателка основания по въпросите: 1/. „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?, относно който въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК; 2/. „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?“, който въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; 3/. „ Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?“, относно който въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК; и 4/. “Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?“, относно който въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Процесуалноправните въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според установената практика основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Общите доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. При липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При проверката на обжалваното решение не се установяват и данни за вероятна негова нищожност или недопустимост, а от мотивите му- наличие на очевидна негова неправилност- решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касационната жалбоподателка основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Налице ли е процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъдат събрани допустими и относими към спора доказателства, при направено вече доказателствено искане /за изготвяне на съдебна поръчка за снабдяване с документите/ и необходимо ли е то да бъде повторно извършено, за да се поправи грешката на съда; Налице ли е преклузия за събиране на доказателства, с които страната се е снабдила след приключване на делото пред първоинстанционния съд, ако документите са издадени преди това, но не са били в държане на страната и по делото е направено доказателствено искане за снабдяване с документи“, по които се твърди основанието по чл.280, ал.1, т-. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.“. Така формулираните от касатора в ъпроси непокриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили и правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая, въззивният съд не е излагал мотиви за недоказаност на част от твърдените увреждания поради липса на представена мед. документация, а е приел, че всички твърдени от ищцата увреждания са доказани и при съобразяване с релевантните конкретни обективно съществуващи факти е определил размера на обезщетението при съобразяване с критериите определени от ППВС № 4 /68 г. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 67/16.01.2023 г. на САС, 12 гр. състав, постановено по в.т.д. № 2348/2022 г. С оглед изхода на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал. 3 ГПК К.А. следва да бъде осъдена да заплати на ЗК „Лев инс“ АД дължимите и за касационното производство разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,