Определение № 2433 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. П. и И. Н. Т., чрез процесуалния си представител адвокат В. В. от АК-Бургас, срещу решение №14 от 13.01.2025г. по в.гр.д.№182/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2504 от 18.12.2023г. по гр.д. № 3744/2023г. по описа на РС-Бургас с което е допуснато извършването на съдебна делба между ищеца „МАРТИ 97“ООД, ЕИК102872048, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, представлявано от управителя В. М. Г. и ответниците Т. И. П., [ЕГН] и И. Н. Т., [ЕГН] на съсобствените им недвижими имоти:

• стая № 6 с площ от 13.65 кв.м., ведно с прилежащите 1.742 % ид.ч., равняващи се на 6.12 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.158 %, равняващи се на 1.23 кв.м.ид.ч. от общо помещение на партерния етаж - фотоателие, цялото с площ от 55кв.м., който имот понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР, одобрени със заповед РД-18 9/30.01.2009г., последно изменение от 29.05.2017г., адрес на имота в [населено място], [улица], ет.*, обект *, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на обекта – за офис, с площ от 13.65 кв.м., ведно с 1.742 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *, *, под обекта – *, *, над обекта – ***;

• стая №10 с площ от 13.10 кв.м., ведно с прилежащите 1.672 %, равняващи се на 5.88 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и прилежащите 0.151 % равняващи се на 1.19 кв.м.ид.ч. от общо помещение на партерния етаж-фотоателие, цялото с площ от 55 кв.м., който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г., последно изменение от 29.05.2017г., адрес на имота в [населено място], [улица], ет.*, обект *, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор *, разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на обекта: за офис, с площ от 13.10 кв.м., ведно с прилежащите 1,672 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *, под обекта – *, над обекта – ***;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г., последно изменение от 23.01.2018 г., адрес на имота в [населено място], [улица], ет.*, обект стая №9, който самостоятелен обект се намира на ет.* в сграда с идентификатор *, предназначение: административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение: за офис, брой нива на обекта:1, с площ от 13.35 кв.м., ведно с прилежащи части: 1.703 % ид.ч., равняващи се на 5.99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *, *, под обекта – *, *, над обекта – *, който обект по документ за собственост представлява стая №9, ет.***, с площ от 13.35 кв.м., находяща се в пететажна административна сграда, застроена на 265 кв.м., с 42 стаи, партер и сутерен, с адрес в [населено място], [улица], ведно с прилежащи части: 1.703 % ид.ч., равняващи се на 5.99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0.154 % ид.ч., равняващи се на 1.21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера, при следните квоти: 77.83 % ид.ч. за ищеца „Марти 97“ ООД и по 11.085 % ид.ч. за всяка от ответниците Т. И. П. и И. Н. Т..

В касационната жалба на ответниците Т. И. П. и И. Н. Т. са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са следните:

1.Има ли действие обезпечителна заповед издадена при започнало производство за признаване на обезщетение в идеални части по реда на чл.1, ал.1, т.1 от ЗОСОИ;

Твърди се, че изводите на въззивния съд са постановени в противоречие с определение №440/03.02.2025г. по гр.д.№516/2024г. на ВКС, ІІ г.о. и определение №2963/14.11.2024г. по ч.т.д.№2353/2024г. на ВКС, І г.о.

2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора;

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд противоречат на ППВС№1/1953г., ППВС№7/1965г.,, ППВС№1/1985г., т.19 на ТР№1/2001г. на ОСГК, ТР№1/2013г. на ОСГТК и решение №187/07.07.2016г. на ВКС по гр.д.№1332/2015г. на ВКС, ІV г.о.

Твърди се още, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, което е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Ответникът по касация „Марти 97“ООД, чрез процесуалния си представител адв.М. М. от АК – гр.Бургас, е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно следното от фактическа страна: Втората ответница И. Н. Т. е наследник по закон на своята майка С. И. К., която заедно със сестра си Т. И. П. са наследници по закон на И. Д. Й..

Не е спорно, че по силата на ПМС № 60/1975г. през м. август 1976г. от И. Д. Й. е откупен недвижим имот, представлява 58.10 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо имот с пл. № *в кв. * по плана на Бургас, заедно с двата магазина, находящи се на първия етаж от сградата, построена в този имот, както и, че със заповед 243 от 30.03.1979г. на Председателя на ИК на ГНС-Бургас целият недвижим имот, вкл. и продадената по посоченото ПМС част, е бил отчужден по реда на ЗТСУ за изграждане на административна сграда на МВТ.

С влязло в законна сила на 17.09.1997г. решение от 17.06.1997 г. по гр.д. №37/1993г. по описа на РС-Бургас е прието за установено по отношение на Областния управител на Област Бургас, че наследниците на И. Д. Й. са собственици на основание чл.3 от ЗВСВНМРСА на 7.97 % от новопостроената в имота пететажна административна сграда, находяща се на адрес [населено място], ул.*, застроена на площ от 265кв.м. с 42 стаи, построена в дворно място, представляващо имот с пл. номер *, в кв. *** по плана на [населено място], [улица].

По искане на наследниците на И. Д. Й. за определяне на обезщетение по реда на ЗОСОИ е образувано адм.д.№989/1998г. на БОС, което е приключило в първата си фаза с влязло в законна сила решение № 699/07.07.2000г. по същото дело, с което е признато правото на обезщетяване на наследниците на И. Д. Й. за отчужден имот – апартамент в жилищна сграда, както и партер, включващ три дюкяна, две кухни и тоалетна на [улица], ведно с припадащите се ид.ч. от дворното място, чрез съсобственост в новопостроената пететажна масивна сграда, находяща се на адрес: [населено място], [улица]. С последващо решение №I-336/20.11.2001 г. постановено по същото адм.д.№989/1998 г. по описа на БОС във втората фаза на производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ в полза на наследниците на същото правоимащо лице е определено обезщетение в размер на 14.20 % ид.ч. от собствеността върху новопостроената пететажна масивна административна сграда с адрес: [населено място], [улица] или по 7.10 % ид.ч. за всеки от наследниците на И. Д. Й. – ответницата Т. И. П. и за С. И. К. наследодателката на втората ответница И. Н. Т..

В хода на административното производство по адм. д. № 989/1998г. на БОС наследниците на И. Д. Й. /Т. П. и С. К./ са поискали да им бъде допуснато обезпечение на жалбата и искането им за обезщетение чрез налагане на възбрана върху: северозападния апартамент от втория етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица]; югоизточното помещение на партерния етаж, съставляващо два дюкяна и др. подробно описани помещения, както и на съответната принадлежаща идеална част от дворното място.С определение от 25.06.1999г. по адм.д.№989/1998г. на БОС искането е оставено без уважение.Така постановеното определение е обжалвано и след инстанционен контрол е отменено с окончателно определение № 5484/21.10.1999г. по адм.д. № 6065/1999г. на ВАС, с което искането им е било уважено.

Въз основа на така допуснатото обезпечение е издадена обезпечителна заповед от 02.01.1999г., вписана на 27.07.2000г. за налагане на възбрана върху пететажната масивна административна сграда, застроена на 225 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], като възбраната е вписана по партида на ответника в административното производство – Областен управител и няма данни за последващото й заличаване.

Представени са заповеди № РД -11-268 от 18.05.1999г. № РД -11-773 от 19.09.2002г., № РД -11-1 от 13.01.2003г и № РД -11-83 от 11.03.2003г., издадени от Областен управител на Бургаска област, с които е разпоредено да се опишат от актовите книги и да се предадат на Т. П. и С. И. /наследодателката на втората ответница/ съобразно признатите им с горепосочените съдебни решения права на собственост по 11.085% ид.ч от недвижим имот, представляващ пететажна масивна административна сграда, застроена на площ от 265кв.м. с 42 стаи, партер и сутерен, находящ се в ПИ* в кв. *по плана на [населено място], находяща се на адрес в [населено място], [улица]/*.Видно от представеното удостоверение за идентичност на административен адрес сградата, в която се намират процесните имоти представлява понастоящем имот с идентификатор *по КККР на [населено място], като същата се намира на адрес: [населено място], [улица] терена, върху който е построена е бившият ПИ * в кв. *по плана на [населено място].

Впоследствие с решение №6/16.03.2011г., постановено по гр.д.№925/2011 г. по описа на ВКС на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределено реалното ползване на цялата административна сграда, находяща се в [населено място], [улица], като при разпределянето са съобразени правата на Т. П. и С. К. съгласно горепосочените съдебни решения и заповедите на областния управител, с които са им признати право на собственост върху цялата сграда от по 11.085% ид.ч.

По делото са представени нотариални актове за продажба на недвижим имот №108/22.12.2008 г. и №112/04.10.2017г., от които е видно, че ищцовото дружество е закупило от: „РАЗНОСИЗНОС“ АД правото на собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР, с адрес на имота в [населено място], [улица], ет.*, обект*, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на обекта – за офис, площ от 13.65 кв.м., ведно с 1.742 % ид.ч. от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.295.1.4 по КККР, с адрес на имота в [населено място], [улица], ет.1, обект 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *, разположена в ПИ с идентификатор *, предназначение на обекта: за офис, площ от 13.10 кв.м., ведно с прилежащите 1.672 % ид.ч. от общите части на сградата; „ФАРМАХИМ ХОЛДИНГ“ АД /в ликвидация/ собствеността върху обект стая №9, който се намира на ет.* в сграда с идентификатор *, предназначение: административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение: за офис, брой нива на обекта: 1, с площ от 13.35 кв.м., ведно с прилежащи части: 1.703 % ид.ч., равняващи се на 5.99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0.154 % ид.ч., равняващи се на 1.21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера, който обект по документ за собственост представлява стая №9, ет.*, с площ от 13.35 кв.м., находяща се в пет етажна административна сграда, застроена на 265кв.м., с 42 стаи, партер и сутерен, с адрес в [населено място], [улица], ведно с прилежащи части: 1.703 % ид.ч., равняващи се на 5.99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0.154 % ид.ч., равняващи се на 1,21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера /фото/. Видно от описаните като приложение документи при съставяне и на двата нотариални акта праводателите на ищеца са се легитимирали пред нотариуса като собственици на продадените имоти, както следва: за първите два имота - съгласно акт за завземане на държавен недвижим имот № 6091/07.06.1981г. и АДС 3597/08.01.1999г., а за вторият имот - съгласно акт за завземане недвижим имот за държавен бивша собственост на Министерството на външната търговия № 6091/07.04.1981г., издаден от ОбНС-Бургас.

По делото е установено, че е образувано изп.д. №420/2019г. по описа на ЧСИ Т. М., по което с протокол от 01.10.2003г. С. К. е въведена във владение на 7.10% ид.ч. от масивна административна сграда, находяща се на адрес: [населено място], [улица].

В първата инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите Г. и П., а по искане на ответниците - свидетеля Т. /съпруг на втората ответница/. От показанията им става ясно, че ищецът е във фактическа власт по отношение на процесните три обекта от момента на закупуването им и до настоящем, без да е имало каквито и да е претенции по отношение на тях от когото и да е, вкл. и ответниците. От показанията става ясно, че собственически претенции е имало към обекти, които се намирали на втория етаж на сградата, за които В. Г. се легитимирал като собственик, както и, че при извършения през 2017 г. въвод в сградата, ответниците разбрали, че В. Г. /който е и управител на ищцовото дружество/ имал собственически претенции по отношение на други помещения в сградата и е търсил ответниците с предложение да изкупи притежаваните от тях ид.ч., но му било отказано от последните с оспорване на неговите собственически права с аргумент, че същият не притежава обекти в сградатаЩо се касае за делбените имоти се установява, че ответниците разбрали за собственическите претенции на ищцовото дружество в заявените в исковата молба ид.ч. след завеждане на настоящото дело за делба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд на основание чл.272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел,че между страните е налице съсобственост при посочените в исковата молба квоти.Що се касае до вписаната през 2000г. възбрана в полза на ответната страна върху цялата сграда, в която се намират процесните обекти, позовавайки се на мотивите към т.3 на Тълкувателно решение 1/2015 г. на ОСГТК и решение №60103 от 09.12.2021 г. по гр.д.№192/2021 г. на ВКС, 2-ро ГО/ първата инстанция е счела, че в случая възбраната не е противопоставима на ищеца, тъй като правата му не са придобити от областния управител, респ. от държавата, по отношение на които субекти е вписана възбраната.Прието е, че действието на въпросната възбрана засяга само установените права на ответниците до размера на тяхната квота от собствеността от общо 22.17% ид.части, но не и по отношение на притежаваните от други лица, в т.ч. и тези на ищеца права върху същата вещ, които надхвърлят идеалните части на ответниците.По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че доколкото правото на собственост на ищеца, придобито по силата на двете сделки за покупко-продажба по представените нотариални актове е извън обема на собствените на ответниците общо 22.17% ид.ч. то легитимира същия за собственик на останалите, извън обема на правата на ответниците 77.83 % ид.ч.По тези съображения е приел, че между страните е налице съсобственост върху процесните три обекта при квоти от по 11.085% ид.ч. за всяка от ответниците /общо 22.17 % ид.ч/ и 77.83 % ид.ч. за ищеца.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на ответниците, които са направени във въззивната жалба.Същите оспорват наличието на съсобственост между тях и ищеца в заявените от него собственически права от 77.83% ид.ч. върху процесните имоти по съображения, че извършените в негова полза разпоредителни сделки през 2008г. и 2017г. са им непротивопоставими, доколкото следват по време вписаната в тяхна полза на 27.07.2000г. възбрана, допусната за обезпечаване на правата им по съдебното решение по реда на ЗОСОИ и ЗВСВНМРСА върху цялата сграда, в която се намират процесните делбени обекти.Изложени са съображения, че целта на възбраната е запазване на принадлежността на възбраненото недвижимо имущество докато трае висящността на делото, като по този начин го предназначава за евентуално бъдещо принудително удовлетворение на кредитора, в чиято полза е допусната, в случай, че претенцията, която обезпечава бъде уважена.Това означава, че ако впоследствие се окаже, че възбранения имот не е признат за собственост изцяло или частично на лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, възбраната не може да изпълни своята цел.В този случай правната сфера на действителния собственик на имота не може да бъде ограничена от вписаната върху имота му възбрана, респ. да води до ограничаване на правото на собственика да се разпорежда със собствения си имот. В настоящия случая възбраната, вписана през 2000г. е наложена върху цялата новопостроена сграда - държавна собственост, в която се намират и процесните делбени обекти, като е допусната като обезпечителна мярка в административното производство по възстановяване на собствеността на ответниците по ЗОСОИ спрямо ответника по посоченото дело – в случая Държавата, чрез Областния управител.Доколкото в настоящия случай възбраната е допусната в административното производство по ЗОСОИ, имащо за предмет признаване правото на обезщетяване за имот, който не може да бъде реално възстановен и за определяне на вида и размера на следващото се обезщетение, тук не би могло да има принудително изпълнение върху възбранения имот, респ. за признатия размер на определеното обезщетение в съсобственост в ид.ч. Дори и да се приеме обратното, то действието на възбраната би могло да има ефекта по чл. 452, ал. 2 от ГПК само по отношение на тези последващите разпореждания с възбранения имот, които надхвърлят размера на признатото на правоимащите лица-ответници обезщетение.Независимо, че възбраната е наложена върху цялата сграда, тя е проявила ефекта си само досежно установените права на ответниците до размера на признатата им квота от собствеността от общо 22.17% ид.части, но не и по отношение на придобитите от други лица /в т.ч. ищеца и неговите праводатели/ собственически права върху обекти в процесната сграда, които надхвърлят размера на определеното им обезщетение в съсобствеността на същата сграда.Ето защо в случая сделките, на които ищецът основава собственическите си права са противопоставими на ответниците само по отношение на признатите им права на собственост от общо 22.17% ид.части, а в останалите части от ид.ч. от 77.83 % ид.ч. от процесните имоти, възбраната не е проявила действието си по чл. 452, ал. 2 от ГПК, независимо, че разпореждането е извършено след вписването й, тъй като в тези части възбраната не е могла да изпълни своята цел, независимо, че същата е била вписана върху целия имот и е останала незаличена.

Въз основа на гореизложеното е прието, че страните са съсобственици на процесните имоти при посочените в исковата молба квоти, поради което искът за делба се явява основателен.

Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Посочените в изложението на касационните основания две определения, постановени по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.3 от ГПК, но попадат в обхвата на т.2 от цитираното тълкувателно решение, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания.Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор.В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и други.Въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика, като е изложил мотиви относно: основанието на което е възникнала съсобствеността между страните и размера на притежаваните от всяка една тях квоти; действието на вписаната в полза на ответниците по делото възбрана върху сградата, в която се намират процесните имоти, с която същите са обезпечили претенцията си срещу държавата за определяне на обезщетение в размер на 14.20 % ид.ч. от собствеността върху тази сграда; придобитите от ищеца права върху спорните имоти са противопоставими на ответниците, тъй като негов праводател не е държавата; придобитите от ищеца идеални части са извън обема на собствените на ответниците общо 22.17% ид.ч., които те притежават по реда на ЗОСОИ.Изложеното е основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.

Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок.

От изложеното по-горе следва, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение