Определение № 3009 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3293/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., чрез назначения процесуален представител адв. И. Ю., срещу въззивно решение № 2845/09.05.2025 г. по в. гр. д. № 1912/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20765/14.12.2023 г. по гр. д. № 9559/2022 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Е. Л. Х. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Е. Л. Х. да заплати на Е. Д. М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес, притеснение, причинени от бездействие на ответницата по неотстраняване на нередовности по искова молба, по която е образувано гр. д. № 16604/2018 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното плащане. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК е посочено, че се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна по подадената касационна жалба - Е. Л. Х., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като причините за това са следните: По делото не е спорно, че ответницата Е. Л. Х. е назначена за процесуален представител на касатора по реда на Закона за правната помощ по гр. д. № 16604/2018 г. на Софийски градски съд с определение от 30.12.2021 г. Със същото определение съдът е разпоредил да й се връчи и препис от разпореждането от 03.06.2019 г. за отстраняване на констатираните в подадената от Е. Д. М. искова молба нередовности. Съдът установил, че препис от определение от 30.12.2021 г. по гр. д. № 16604/2018 г. на Софийски градски съд е бил редовно връчен на ответницата, но липсвали данни на същата да са съобщени указанията, дадени с разпореждането от 03.06.2019 г. С определение от 24.01.2022 г. по гр. д. № 16604/2018 г. на Софийски градски съд, е върната исковата молба с вх. № 162394 от 11.12.2018 г. подадена от Е. М. и е прекратено производството по гр. д. № 16604/2018 г. с оглед липсата на подадена молба в изпълнение на указанията от страна на ищеца и назначения му процесуален представител в определения от съда срок. С определение № 136/15.07.2022 г. по ч. гр. д. 2373/2022 г. на ВКС прекратителното определение е отменено, а делото е върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, предвид лисата на данни за редовно връчване на препис от разпореждането от 03.06.2019 г. на назначения процесуален представител на ищеца. Въз основа на така установената фактическа обстановка, в обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не е установено виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, в качеството й на процесуален представител на ищеца по гр. д. № 16604/2018 г. на Софийски градски съд, доколкото връщането на исковата молба не е било в причинна връзка с поведението на ответницата. Изложени са също така съображения, че предвид отмяната на определение от 24.01.2022 г. по гр. д. № 16604/2018 г. на Софийски градски съд, не е установено и настъпването на неблагоприятен резултат за ищеца. Обжалваното въззивно решение не е нищожно, нито се разкрива вероятност същото да е недопустимо. Правната теория и съдебната практика приемат, че нищожно е това решение, което не би могло да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от ненадлежен орган, в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на българските съдилища, неподписано е от членовете на съдебния състав или не е изразено писмено /в последните два случая не може да се направи извод за наличие на волеизявление/ или волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване. В настоящата хипотеза горните пороци не са налице. Въззивното решение не е и недопустимо. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличността на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. В случая такъв порок на обжалвания акт не се установява. Не се установява наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Същите не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното решение. Напротив, от това съдържание се установява спазване на правилата на формалната логика и приложение на закона в действителния му смисъл. Предвид гореизложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение