Определение № 4420 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2026 г.

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на К. П. К. от [населено място], община Враца, срещу заповед № РД-548 от 04.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите, е Административен съд-София-град. ИЗПРАЩА делото на Административен съд - София-град по подсъдност. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ Особено мнение от съдия Слав Бакалов Независимо от цитираната в настоящото определение практика на ВАС, относно характера на обжалвания административен акт, считам, че заповед № РД-548 от 04.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 42, ал. 6 във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ е актуализирана площта на защитена територия - Защитена местност „Падините“ в землищата на гр. Враца, с. Згориград, с. Паволче и с. Лютаджик, област Враца, не представлява общ административен акт. Легалната дефиниция на понятието "общ административен акт" се съдържа в чл. 65 от АПК, съгласно която: "общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове". Еднократното правно действие и неопределения брой лица, към които е насочен актът са специфичните правни белези, които го отличават от другите видове административни актове. Еднократното действие е свързано с конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено властническото въздействие на компетентния орган. Такива са конкретен въпрос, който следва да бъде разрешен, конкретен предварително определен срок на действие на административния акт и др. подобни при които с постигане на набелязаната цел отпада действието на акта. В случая заповедта по чл.42 ал.5 от ЗЗТ не представлява административен акт с еднократно действие, тъй като с нея се добавя специфично предназначение на засегнатите имоти по смисъла на чл.7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с оглед постигане на целите по чл.2 от ЗЗТ. В този смисъл същата има конститутивно действие – изменящо предназначението на засегнатите имоти и действа за в бъдеще. В този смисъл тази заповед не е акт с еднократно действие по смисъла на чл.65 от АПК. Следва да се посочи, че индивидуалните административни актове също биха могли да имат еднократно действие, но само този признак не ги характеризира като общи административни актове. Това се отнася и за действието на индивидуалните административни актове, те биха могли да имат действие по отношение на всички – всички трябва да се съобразят с разпоредените правни последици, например одобряване на ПУП или разрешение за строеж на обект с национално или обществено значение, но това не ги прави общи административни актове. Липсата на конкретно посочен адресат е типичен белег на общите административни актове. Субектите, спрямо които е насочено властническото волеизявление, може да бъдат определени по дадени признаци, независимо дали те са посочени поименно в самия акт или не, т.е. да са определяеми, но когато те са неограничен като брой лица, то следва да се приеме, че се касае за общ административен акт. Следователно когато адресатите на административния акт са определяеми по даден признак и техния брой определен, то се касае за индивидуален административен акт по смисъла на ч.21 от АПК. Такъв е и настоящия случай, защото адресати на акта са собствениците на засегнатите от правната промяна имоти, посочени в заповедта с техния идентификатор. В случая са налице точно определяеми адресати съобразно отразените в имотния регистър собственици, респективно ползватели на засегнатите имоти, за които възникват точно определени материалноправни задължения. (Определение № 12235 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2013 г., II о.). В практиката си ВАС приема, че след като се касае за конкретни адресати на административния акт, които макар и да не са посочени в него, подлежат на идентифициране, то не е налице общ административен акт, а индивидуален. (Решение № 14108 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2011 г., III о., Решение № 889 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2021 г., V о., Решение № 980 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2021 г., V о., Решение № 7159 от 14.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2021 г., V о., Решение № 381 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2021 г., V о.,) Доколкото се касае за различни адресати със засегнати самостоятелни права, то е налице съвкупност от индивидуални административни актове обективирани в заповедта по чл.42 ал.5 от ЗЗТ (В този смисъл Определение № 3824 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2016 г., IV о., Решение № 13415 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2016 г., IV о.) Следва да се посочи, че аналогични като правни последици на оспорената заповед са и общите устройствени планове, както и подробните устройствени планове приемани по реда на ЗУТ. Според чл.7 ал.1 от ЗУТ основното предназначение като защитена територия се определя с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Общите устройствени планове като вид устройствени планове са съвкупност от предвиждания и тенденции за развитие на територията и включват мерки от устройствен характер, насочени към застрояването, опазването на природните ресурси и обществено-икономическото развитие на територията, за която се отнасят. Те представляват инструмент за пространствено развитие с дългосрочен характер по отношение на голяма територия и нямат пряко приложение по отношение на отделния поземлен имот и за разрешаване извършване на строителство в него. (Решение № 14 от 15.10.2020 г. на КС по к. д. № 2/2020 г.) Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана.(чл.103 ал.3 от ЗУТ) Актовете за одобряването на ОУП и ПУП не се разглеждат като общи административни актове, независимо от обстоятелство, че в тях не са посочени конкретни адресати. Действително по отношение на защитените територии, в практиката си ВАС приема, че пряката цел на актът за опазване чрез предоставянето на статут и следващият се от това режим на опазване, е да бъде обезпечено конституционното и законово предвидено правото на достъп и достояние до защитени от закона ценности за всички граждани, общност и общество. В този смисъл този акт няма адресати на произтичащите от него права и задължения и не е насочен към отделни субекти, а напротив към неопределен кръг от такива, поради което отговаря на определението за общ административен акт. (Решение № 13992 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2016 г., 5-членен с-в,) В настоящия случай този довод не би могъл да се приеме за обоснован. Според чл. 55 КРБ гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. С оспорената заповед не се ограничава така установеното право, а напротив - предвидената с нея защитена територия и произтичащите от това последици са свързани именно с опазването на околната среда и биологичното разнообразие в тях и около тях. Съгласно определението на общ административен акт в чл.65 от АПК, той следва да създават права или задължения или непосредствено да засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Необходимо конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване по чл. 120, ал. 2 от Основния закон е административният акт да засяга лицето, което го обжалва. За да се изясни съдържанието на това "засягане", Конституционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 120, ал. 2 в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията. В чл. 56 е уредено основното право на защита на всеки гражданин, "когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси". Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите актове. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт (Решение № 21 от 1995 г. по к.д. № 18/1995 г.). Наред с това засягането следва да е непосредствено, за да се приеме, че съответната определяема, но неограничена група от лица е адресат на административния акт. В случая независимо, че се определя една територия за защитена местност, това не е свързано с непосредствено засягане на права или законни интереси на неограничен кръг лица, а само за собствениците и ползвателите на посочените имоти, тъй като именно за тях възникват задължения съгласно конкретните разпоредби на ЗЗТ (чл.11, чл.14 и чл.15 от ЗЗТ). В този смисъл е и разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗЗТ, според която извън случаите по ал. 1 (парковете с национално значение) обявяването на защитените територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях. Не е налице засягане на някакъв бъдещ или неконкретизиран интерес на предполагаем адресат на акта. Интересът трябва да е личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на адресата или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Когато е налице директен ефект на предвидените правни последици от административния акт в правната сфера на съответното физическо или юридическо лице. В случая тези предпоставки са валидни за собствениците и ползвателите на засегнатите имоти, но не и за всички български граждани. Следователно не би могло да се приеме, че адресати на издадената заповед са неограничен кръг от граждани с оглед прогласеното в чл.55 от КРБ право. Вида на административния акт - индивидуален, общ или нормативен, по принцип се определя от неговите юридически свойства. Общото между индивидуалния и общия административен акт е, че създават права или задължения или непосредствено засягат права, свободи или законни интереси на адресата. Разликата е в задължителната еднократност на правното действие на общия акт и в неопределения брой негови адресати. За индивидуалния административен акт еднократното или многократно действие на акта не е характероопределящ белег. Определящ белег е конкретно определеният правен субект, за когото се отнасят. Вярно е, че въпросите на опазването на околната среда, поради своето естество, засягат или могат да засегнат права и интереси на широк кръг лица. Но следва да се прави разлика между прякото засягане на права и интереси по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, съответно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и засягането, което актовете, свързани с опазване на околната среда имат по отношение на засегнатата общественост. Това налага да се направи разлика между предмета на административния акт и последиците, които този предмет може да има за опазването на околната среда. Щом един акт има конкретен адресат той не е общ, а индивидуален. Както беше посочено по-горе разликата между индивидуалния и общия акт е имено в адресатите - конкретния, в случая на индивидуален акт, и неопределения - в случая на общия акт. Смесване между характеристиките на двата вида актове не може да има. Признаването на правото на засегната общественост в чл. 9 § 3 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), предвид предмета на оспорения акт и разпоредените с него правни последици, не разширява кръга на потенциалните адресати на процесната заповед. Актът остава по своя характер индивидуален, но законодателят е признал чрез правна норма качеството на засегната общественост на определени правни субекти и така им е гарантирал правото на оспорване. (Определение № 7459 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2015 г., 5-членен с-в,) Следователно, според мен, предмет на жалбата на Красимир Петров Каменов е индивидуален административен акт издаден от министъра на околната среда и водите, поради което подсъдността на спора следва да се определи по правилата на чл.133 ал.1 и ал.2 от АПК. подпис: (Слав Бакалов)