Определение № 162 от 05.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 994/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 984 от 09.06.2012 година по гр.д. № 4215/2012 година на Софийски апелативен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от К. Б. Ч. и В. Б. К. против Т. С. Б., всички от [населено място]. В решението е прието за установено, че ищците са собственици на апартамент № 18 в сградата на [улица], [населено място] - с решение от 15.07.2004 г. по гр.д. № 407/2003 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 509 от 11.07.2006 г. по гр.д. № 127/2005 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд правото им собственост върху имота по отношение на ответницата е признато на основание чл. 7 ЗВСОНИ. В периода от 08.12.2003 г. до 08.12.2006 г. процесният апартамент е бил ползван от ответницата. При така установените факти в решението е прието, че ответницата е ползвала имота без основание, поради което дължи на ищците обезщетение в размер на пазарният наем на имота, което с оглед предявения петитум се дължи на основание чл. 59 ЗЗД в размер на 15072 лева. Прието е, че обезщетението се дължи от момента на влизане в сила на ЗВСОНИ; че за реституирания собственик след успешно проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ отпадането на пречката за реституция е от влизане в сила на съдебното решение, с което е признато правото му на собственост, но правото за обезщетение за ползване без основание на реституирания имот е от датата на влизане на закона в сила – 25.02.1992 г. Прието е, че направеното от ответницата възражение за прихващане със стойността на извършени в имота подобрения е основателно до размер на 5800 лева, която сума е прихваната от дължимото обезщетение от 15072 лева и на основание чл. 59 ЗЗД е присъдена сумата 9272 лева. Като основателен е уважен и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1300 лева, съставляващи обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 9272 лева за периода от 08.12.2003 г. до 08.12.2006 г. За разликата до предявения размер от 15072 лева искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Т. С. Б.. Поддържа се, че въпросът дължи ли се обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на реституирания имот преди влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 32 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 595/2010 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответниците по касационната жалба К. Б. Ч. и В. Б. К. считат, че не са налице основия за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 7 ЗВСОНИ относно момента, от който се дължи обезщетение на реституирания собственик за ползване на имота без основание. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение