Определение № 50501 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2022 г.
ВКСI гражданско отделение29.11.2022 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83/200122 от 17.01.2022 г. по в. гр. дело № 2392/2020 г. на Софийския апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата му ще бъде върната. След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 132 от 19.02.2021 г. по в. гр. дело № 2392/2020 г. на Софийския апелативен съд е отменено решение от 25.03.2020 г. по гр. д. № 9278/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната отхвърлителна част - за разликата над 6000 лв. до 15 000 лв., и Столична община е осъдена да заплати на Н. Т. Т., действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. Т., разликата над 6000 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от ухапвания от бездомно куче, настъпило на 01.05.2018 г., около 15:00 часа в [населено място], район Нови Искър, кв. К.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е било присъдено обезщетение от 6 000 лв.
Апелативният съд е присъдил и законна лихва върху допълнително присъдената от него главница от 9 000 лв., считано от 01.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, въпреки че в исковата молба такова искане няма, както и че в първоинстанционното решение също няма присъждане на законна лихва върху определената главница от 6000 лв.
С определение от 10.11.2021 г. по гр. д. № 2147/21 г. на ВКС, трето ГО, не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. В диспозитива на определението е посочено, че делото се връща на САС за произнасяне по искането на ответника с правно основание чл.247 ГПК досежно присъдената законна лихва върху главницата от 10 000 лв. от датата на деликта до окончателното плащане.
С решение № 83/200122 от 17.01.2022 г. по в. гр. д. № 2392/2020 г. на Софийски апелативен съд е допусната в производство по чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение от 19.02.2021 г. по същото дело, според която поправка присъдената законна лихва е върху сумата от общо 15 000 лв., считано от 01.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Касационна жалба срещу решението по чл.247 ГПК е подадена от ответника Столична община.
В изложение към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК последните въпроси:
- Допустимо ли е чрез процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка да се присъди в полза на ищеца законна лихва върху определеното от съда обезщетение, без да има надлежно заявена претенция за законна лихва пред въззивната инстанция;
- Може ли по реда на поправка на явна фактическа грешка да се иска и допуска допълнително осъждане, т.е допълване на решението и да се цели отстраняването на правни, а не на фактически пропуски;
- Допустимо ли е нарушение на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя чрез поправка на явна фактическа грешка, за която “касаторът е навел довод”, както приема ВКС, 3 г.о., по гр. д. № 2147/2021 г.
Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и решение № 109 от 26.10.2010 г. по т. д. № 799/2009 г.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касация Н. Т. Т. оспорва жалбата. Позовава се на дадените указания на ВКС за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение по чл.247 ГПК.
Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 2. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а присъждайки в производство по чл.247 ГПК законна лихва върху сумата от 6000 лв., каквато лихва първоинстанционният съд не е присъдил със своя диспозитив и не е приел за дължима в мотивите на своето решение, въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС по чл.250 ГПК, включително и посоченото от жалбоподателя решение № 109 от 26.10.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС, II-ро т.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,