Определение № 3593 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД против решение № 49/10.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 2572/2022 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът оспорва жалбата с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за основателен до размер на сумата от 37 000 лева, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че с влязла в сила на 12.04.2019 г. осъдителна Присъда от 27.03.2019 г. по НОХД №18994/2018 г. на СРС /на л. 128 от делото на СГС/, че на 01.06.2018 г. около 13:30 ч. в [населено място], при управление на МПС – л.а.“Мерцедес МЛ 270“, по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], и на прилежаща пешеходна пътека в района на №58, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не е пропуснал пресичащата пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на движение пешеходка Е. М. А. и реализирал ПТП с нея, като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кост на лявата ръка, което й е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и в пияно състояние, за което престъпление на виновния водач е наложено наказание лишаване 2 от свобода за срок от една година и 4 месеца, чието изтърпяване е условно отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 01.06.2018 г., ищцата – тогава на 15 години, е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в: съчетана травма на глава, тяло и крайници, довела до фрактура на лявата мишнична кост в средна трета и по-леки контузии с охлузвания по всички крайници и главата, в зоната на лицето и гърба на носа. Фрактурата е закрита, напречна на костта, под залавното място на делтоидния мускул с типично за вида на фрактурата разместване на костните фрагменти. Фрактурата е била съпроводена с усложнение, характерно при този вид увреждане – контузия на радиалния нерв, водеща до неговата пареза, причиняваща двигателни и сетивни дисфункции - невъзможност за повдигне на китката и пръстите и загуба на сетивността в горната част на дланта, което значително е удължило възстановителния период – обичайния възстановителен период за подобна фрактура е 4 месеца, но заради усложнението възстановителният период е удължен двойно, като е продължил 8 месеца. Усложнението е наложило провеждането на три цикъла кинезитерапевтични процедури и лечебна физкултура, провеждани както в болнични, така и в домашни условия. В резултат от описаната фрактура на мишничната кост и настъпилата пареза на радиалния нерв, ищцата е търпяла трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник, за срок от около 8 месеца, през който период не е можела да се самообслужва, и непрекъснато се е нуждаела от чужда помощ, която е получавала от своите близки. Оказаната на ищцата медицинска помощ е била своевременна и адекватна – била е хоспитализирана по спешност, и е претърпяла оперативна интервенция за кръвно наместване на костните фрагменти и фиксирането им с импланти, охлузването по лицето и гърба на носа са били хирургически обработени. След възстановителния период е настъпило пълно възстановяване на ищцата от фрактурата и неврологичното усложнение – без остатъчен функционален дефицит в активните движения на двете съседни на фрактурата стави, и без хипотрофия на мускулатурата на мишницата, движения на китката и пръстите са възстановени в нормален обем. На 27.02.2019 г. ищцата е претърпяла нова оперативна интервенция за отстраняване на двата вътрекостни импланта. В резултат от уврежданията ищцата първоначално и до оперативното лечение е търпяла болки с висок интензитет, които на два пъти са предизвикали загуба на съзнание, след което те са намаляли до умерени и слаби, изострящи се при опит да се раздвижи ръката, както и в периода на рехабилитацията. Като е обсъдил всички доказателства по делото, съдът е определил обезщетение в размер на 37 000 лева, на основание чл.52 ЗЗД, за претърпените от ищцата неимуществени вреди. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Посочените правни въпроси са свързани с доказването на конкретните факти, относими към определянето на обезщетение за неимуществени вреди и приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определянето на това обезщетение. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Съдът е съобразил горната практика, което води до липса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.28 ЗА, в размер на минималното такова, предвидено в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено въз основа на обжалваемия интерес от 20500 лева, в размер на 2061 лева с ДДС, на основание чл.7, ал.2, т.3 вр. чл.9, ал.3 от цитираната наредба. Предвид изложеното, състав на ВКС