Определение № 619 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 540/ 14.10.2014 г. по гр. д. № 715/ 2014 г, с което Пернишки окръжен съд, като потвърждава решение № 25/ 21.03.2014 г, допълнено с решение № 88/ 19.05.2014 г, допуска делбата на 18-те имота, индивидуализирани с решението между Н. К. Г. и Ю. Г. В. и отхвърля исковете за делба по отношение на главно встъпилата Д. Г. К.. Решението обжалва касаторът Д. Г. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя? По същество се оплаква, че с въззивното решение неправилно е приложен материалният закон. Претендира разноски. Ответниците по касация Н. К. Г. и Ю. Г. В., съделителите по първоначалните искове, възразяват, че въззивното решение съответства на трайната практика на ВКС. Ю. В. претендира разноските пред касационната инстанция. С определение № 94/ 31.03.2015 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС във фаза преди настоящият състав на Върховният касационен съд да се произнесе по искането за допускане на касационния контрол. С т. 1 ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена волята за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от името на упълномощителя. С приключване на тълкувателното дело е отпаднала привременната пречка за допустимост, а производството подлежи на възобновяване. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е постановено в първата фаза на производството по съдебна делба. На този етап делбеното имущество не се остойностява парично и забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не ограничава упражненото право на касационно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирана страна. Касатор е главно встъпилото лице, чиито искове за делба са отхвърлени с обжалваното въззивно решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните: Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че поставеният въпрос обуславя въззивното решение. Изводът, че Н. Г. и Ю. В. на основание наследствено правоприемство при равни дялове са съсобствениците на имотите, а касаторът е трето лице, въззивният съд е направил, отказвайки да зачете вещно-транслативния ефект на договора по н. а. № 44/ 18.07.2013 г. С договора ответникът по касация Ю. В. дарява на касатора своите 1/ 2 ид. части от делбените имоти. Въззивният съд е приел, че дарението надхвърля обема на представителната власт на пълномощника на този ответник по касация, участвал при извършване на дарението, а договорът за дарение не поражда действие за Ю. В.. Въззивният съд е приел, че за да породи действието по чл. 36, ал. 2 ЗЗД упълномощителната сделка е следвало, но не съдържа съществените белези на извършеното дарение. Това са съображенията, при които въззивният съд допуска делбата, зачитайки наследственото правоприемство и отхвърля предявените от касатора, в качеството му на главно встъпило лице, искове за делба. Следователно повдигнатият материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд. С обжалваното решение въззивният съд го разрешава в противоречие с нормативното тълкуване, извършено с т. 1 от ТР № 5 / 2014г. ОСГТК на ВКС. Налице са общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът