Определение № 2015 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 999/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника А. В. срещу определение на Софийски апелативен съд. Молителят „Кадабра 2019“ ООД оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по частна жалба на молителя, въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е допуснал поисканото обезпечение на бъдещи частични искове по чл. 145 ТЗ, евентуално чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чрез запор върху банкови сметки на ответника до частично заявения размер на исковете при условията на парична гаранция в размер на 10 % от същия размер. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1) допустимо ли е допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 145 ТЗ срещу управител, когато Общото събрание е взело решение за освобождаването му от отговорност; 2) може ли при спор относно липса в касата вероятната основателност на бъдещия иск да се обоснове само въз основа на счетоводни записвания, и 3) изисква ли се съобразяване на гаранцията и обезпечителната мярка с размера на вредите, които може да настъпят при неоснователно обезпечение; следва ли запор върху всички банкови сметки да бъде съразмерен и индивидуално мотивиран? По втория въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото с дадената им формулировка същите нямата характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г., а се свеждат до оспорване на правилността на съответните изводи на въззивния съд относно наличието на предпоставките за допускане на обезпечение – вероятната основателност на обезпечените искове (първите два въпроса) и съответствието на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда и съответствието на насрещната гаранция с евентуалните вреди при неоснователност на исковете (третия въпрос). Не се установява и очевидна неправилност на обжалваното определение, доколкото изложената в тази насока аргументация, че същото е постановено в разрез със закона и без необходимата доказателствена и правна обосновка за всяка от трите предпоставки за допускане на обезпечение не съответства на разясненото в последователната практика на ВКС съдържание на основанието очевидна неправилност, а именно противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или приложение на несъществуваща или отменена норма, или грубо нарушение на правилата на формалната логика. С тези мотиви съдът