Определение № 680 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1178/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ З.-С. против решение № 1301/14.07.2011 г. по т.д. № 86/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 65/7.10.201 г. по т.д. № 678/2009 г. на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Ш. Е. сумите: 488 707.20 лв. дължима субсидия по договор от 28.12.2006 г., 77 295 лв. лихва за забавено плащане и 20 740 лв. разноски. Ответното Ш. Е.-П. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Спорът по делото е не дали ДФ З. има правото да откаже финансирането, а дали в конкретният случай го е направил законосъобразно. Спорът не е относно неговите организационни правомощия, а относно неизпълнението на конкретен договор. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: 1.Когато необходими елементи на инвестицията по програма С. не са в наличност, основание ли е това за отказ от изплащане на помощта по програмата?, 2. Когато са налице обстоятелства от значение за изпълнение на договора, макар и пораждането им да е предизвикано от независещи от кандидата за получаване на помощ събития, последният следва ли да изпълни задължението си по т.4.16 от договора?, били съществени, и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Няма никакво значение дали въпросите са съществени. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Така формулираните въпроси не са правни, а фактически, тъй като са въпроси на фактите по делото и доказването им. Това произтича и от посоченото от самия касатор в изложението, че те са свързани с точното изпълнение на инвестицията по програмата и конкретното тълкуване на т.4.16 от договора. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Разпоредбите на чл.9, чл.20а, чл.81, чл.83 и сл. ЗЗД са пълни, ясни и непротиворечиви по смисъла на чл.5 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.