Определение № 41 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. М. чрез нейния пълномощник адв. М. Х., срещу въззивно решение № 260063 от 20.05.2021 г. по в.гр.д. № 17/2021 г. на Окръжен съд Ямбол. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, евентуално-за неправилност на същия поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа,че въззивният съд е разгледал недопустим иск за ревандикация на мазе с площ от 6.70 кв.м, каквото е установено, че не съществува, и се е произнесъл относно друг обект на правото на собственост, поради което и постановеното решение се явява недопустимо. На следващо място твърди, че въззивният съд не е обсъдил приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи съобразно изискванията на чл. 202 ГПК и не е изложил съображения защо кредитира едно от тях, а не кредитира другите. В противоречие с материалния закон е приел, че поради липса на строителни книжа за извършеното преустройство и на удостоверение за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ, спорното помещение не може да бъде обект на придобивна давност. С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК по изведените в него правни въпроси. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. С. Д. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, след като предходното въззивно решение е било обезсилено от ВКС поради нередовност на исковата молба и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. С решението си въззивният съд е отменил решение № 428 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 3956/2018 г. на Ямболския районен съд в частта, с която е било признато за установено по отношение на К. К. М., че Н. С. Д. е собственик на прилежащо към жилище-апартамент, разположен на целия втори етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица], и представляващо самостоятелен обект с идентификатор ..........с площ 94.34 кв.м, мазе с площ 6.70 кв.м, находящо се в северната част на приземния етаж на сградата, и ответницата К. М. е осъдена да му предаде владението върху този обект, както и в частта за присъдените в полза на Н. С. разноски по делото. Въззивният съд е постановил ново решение по същество на спора, с което е признал за установено по отношение на К. К. М., че Н. С. Д. е собственик на мазе с площ по документи 6.70 кв.м, находящо се на ет.0 на сградата с идентификатор ............, прилежащо към собственото му жилище-апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор .............., което мазе представлява реална част от етаж 0 /партерния етаж/ от сградата с идентификатор ..............., отразено като баня/WC в скица-приложение № 3 от съдебно-техническата експертиза вх.№ 26911 от 29.04.2021 г. по в.гр.д. № 17/2021 г. на Ямболския окръжен съд, разположена в североизточната част от етажа, със светла площ 3.04 кв.м, при граници: от север вътрешен двор от ПИ с идентификатор .............., от запад-стълбищна площадка, от изток-помещение, от юг-коридор, и е осъдил К. М. да предаде на Н. Д. владението върху така описания имот, както и да му заплати разноски пред всички инстанции по делото в общ размер на 1 425 лв. Предмет на спора за собственост е било мазе с площ от 6.70 кв.м, за което ищецът Н. Д. е твърдял, че е принадлежност към собственото му жилище на втория етаж в сградата. В резултат на преустройство на приземния етаж, извършено от праводателите на ответницата, мазето било приобщено към изградения друг вид самостоятелен обект. След връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд съобразно задължителните указания, дадени от касационната инстанция, исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да индивидуализира обекта на спорното право с оглед установените по делото данни за преустройство на мазето в баня. Въз основа на постъпилата уточняваща молба от ищеца въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответницата К. М., че на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..., т....., дело № ...от 23.11.2017 г. ищецът Н. Д. е собственик на мазе с площ по документи 6.70 кв.м, находящо се ет.0 в сградата с идентификатор .........., прилежащо към собственото му жилище, което мазе представлява реална част от ет.0 /партерния етаж/, отразено като баня/WC в скица-приложение № 3 от съдебно-техническата експертиза вх.№ 26911 от 29.04.2021 г. по в.гр.д. № 17/2021 г. на Ямболския окръжен съд, разположена в североизточната част от етажа, със светла площ 3.04 кв.м, при граници: от север вътрешен двор от ПИ с идентификатор ..........., от запад-стълбищна площадка, от изток-помещение, от юг-коридор. Въззивният съд се е произнесъл съобразно това уточнение на исковата молба. В диспозитива спорното избено помещение е индивидуализирано както съобразно документа за собственост, от който ищецът черпи права, така и с оглед актуалното му състояние след извършеното преустройство в приземния етаж и приобщаването му към изградения там друг самостоятелен обект на правото на собственост, от който то представлява реална част–баня, с посочени граници. Предвид това доводите на жалбоподателката за вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск за ревандикация на несъществуваща вещ, не се споделят от настоящия състав. Тезата на жалбоподателката, че в случая въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по иск за ревандикация на вещ, която не съществува в обективната действителност, е изведена като самостоятелен въпрос и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. По този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. След уточнението на исковата молба, предмет на иска за ревандикация е реално обособена част от изградения в приземния етаж самостоятелен обект на правото на собственост. След връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и оставяне на исковата молба без движение тази реална част е индивидуализирана с посочване на нейното точно местоположение в границите на самостоятелния обект. Площта, както и предназначението на помещението не са основни индивидуализиращи белези, тъй като могат да бъдат променяни в резултат на преустройства, както е в случая. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 23.11.2017 г. ищецът Н. Д. и Я. Д. закупили от С. И. Д. 1/4 ид. част от поземлен имот с идентификатор ........по КККР на [населено място], целият с площ 461 кв.м, ведно жилището-апартамент на целия втори етаж на построената в имота жилищна сграда, и мазе с площ 6.70 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Праводателката им се легитимирала за собственик на продаваемия имот с нотариален акт № 31/1975 г., с който била призната за собственик на жилището и мазето на основание покупка от публична продан. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..., т....., дело № ...от 30.06.2017 г. ответницата К. М. закупила от „Р. г.” О., представлявано от управителя Ф. А. Р., 110.25/461 ид. части от поземлен имот с идентификатор .........., заедно с друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........., със застроена площ 40.75 кв.м, разположен на етаж нула от построената в поземления имот масивна триетажна жилищна сграда. Назначените по делото три съдебно технически експертизи /една основна и две допълнителни/ са установили безпротиворечиво, че приземният етаж е преустроен в жилище, чиято светла височина/ 2.13 м/ е под нормативните изисквания за такъв обект. Изградени са три стаи, кухненско помещение, баня с тоалетна и перилно помещение, в което се намират и водомерите за жилищата на първия, втория и третия етаж. Вещите лица не са намерили архитектурни проекти и други строителни книжа за построяване на сградата. Не са представени строителни книжа и за извършеното преустройство на приземния етаж. Обектът с идентификатор .............е със застроена площ 76 кв.м и обхваща целият приземен етаж с изключение на общото стълбище, осигуряващо достъп до втория и третия етаж, със застроена площ 13 кв.м. В тази площ освен закупеният от ответницата самостоятелен обект с площ 40.75 кв.м, ситуиран в южната част, се включва и площта на разположените северно две мазета и коридор, който е свързвал втория и третия жилищен етаж с мазето и незастроеното дворно място. С гласни доказателства /св. С. Д., праводател на ищеца/ е установено, че мазето, което тя е придобила от публичната продан през 1975 г. като принадлежащо към жилището на втория етаж и което е ползвала до около 2007 г., е било с площ около 6 кв.м и е било разположено вляво от стълбите към приземния етаж. Вещите лица са установили, че към настоящия момент на това място има изградена баня със застроена площ 4.11 кв.м и светла /чиста /площ 3.04 кв.м. Това помещение се намира в северната част на обособеното в приземния етаж жилище и е извън площта от 40.75 кв.м на самостоятелния обект, закупен от ответницата М.. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че на основание договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № ..../2017 г. ищецът е придобил правото на собственост върху едно мазе с площ по документи 6.70 кв.м, което в резултат на извършеното преустройство на приземния етаж е било е преустроено в баня. Приел е, че ответницата не е придобила правото на собственост върху това помещение на основание договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ...от 30.06.2017 г., тъй като то е извън площта от 40.75 кв.м на закупения от нея друг вид самостоятелен обект. Приел е също, че предвид липсата на строителни книжа за извършеното преустройство на приземния етаж и на удостоверение за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ, не е налице годен обект за придобиване по давност, поради което ищцата не се легитимира като собственик на спорното помещение и на основание придобивна давност. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателката въпрос длъжен ли е съдът, съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, да обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Не се установява този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 202 ГПК, която приема, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с останалите доказателства по делото. Въззивният съд се е съобразил с тази практика. Изводът му за идентичност на закупеното от ищеца мазе с банята в обособения в приземния етаж обект на собственост е основан на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства-писмени, гласни и експертни заключения. Съдът е изложил съображения защо приема, че банята в обособения след преустройството на приземния етаж обект е идентична с притежаваното от праводателката на ищеца мазе, съпоставяйки техните граници; площта и местоположението на закупения от ответницата имот с площта на обособеното жилище и местоположението на банята в него, така, както са установени от трите съдебни експертизи. По този начин съдът е изпълнил задължението си да обсъди заключенията на вещите лица във връзка с всички събрани по делото доказателства. Третият въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е за това дали е в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 108 ЗС да установи при условията на пълно и главно доказване принадлежността на правото на собственост върху имота, за който твърди, че е преустроен. Твърдението, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, е обосновано с доводи, че по настоящото дело ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е собственик на имота. Тези доводи по естеството си представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, които не могат да бъда проверяване в тази фаза на касационното производство. Дали ищецът по иск за ревандикация е провел надлежно доказване на релевантните факти, относими към възникването и съществуването на претендираното от него право, е конкретен въпрос, който се разрешава с оглед събрани по всяко дело доказателства. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по следващия въпрос-за задължението на съда при изясняване на релевантните по делото факти да вземе предвид всички доказателства, доводи и възражения на страните. Значението му за изхода на делото е обоснован с твърдение, че въззивният съд не е обсъдил становището на вещото лице, че тъй като площта на мазето е по-голяма от площта на банята, то няма как мазето да се включи в банята. Коментирайки несъответствието в площите на двете помещения вещото лице изрично е посочило, че не изключва възможността мазето да е било с по-малка площ, която съответства на площта на банята преди облицоването й с гипсокартон и фаянс. Това е приел и въззивният съд, съобразявайки местоположението на мазето преди преустройството и местоположението на помещението за баня. Последният въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е може ли да бъде придобит по давност незаконен обект, за който няма издадено удостоверение за търпимост и от кой момент започва да тече придобивната давност за такъв обект. Този въпрос, макар и обсъждан от въззивния съд, няма самостоятелно значение за изхода на делото и по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Спорът по настоящото дело се свежда до това може ли да се придобие по давност избено помещение, след като то представлява принадлежност към съответно жилище и следва собствеността върху същото. По този въпрос е налице практика на ВКС, която приема, че такова избено помещение може да се придобие по давност от трето лице при две условия: третото лице- владелец да е етажен собственик, който притежава в същата сграда самостоятелен обект на правото на собственост, а собственикът на завладяното избено помещение да притежава и друго складово помещение /решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д. № 5556/2013 г. на І г.о., решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 4834/2007 г. на ІV г.о., решение № 87 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 3595/2016 г. на І г.о. и др./. В случая по делото не е установено ищецът да притежава друго складово помещение към жилището си, поради което какъвто и отговор да бъде даден на поставения въпрос, той не може да обоснове извод, че жалбоподателката е придобила по давност незаконно присъединеното към самостоятелния обект в партерния етаж мазе. Не се установява въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК. За да е осъществено това основание за достъп до касационно обжалване е необходимо неправилността на решението да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без анализ на доказателствата по делото. Всяка друга неправилност представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая такъв тежък порок на въззивното решение, водещ до очевидната му неправилност, не се установява. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на материален или процесуален закон, нито е явно необосновано-изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът