Определение № 453 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2102/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение 1468 от 19.12.2012 г. по т.д. № 1382/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 243 от 04.04.2012 г. по т.д.№794/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че е налице задължение за предаване на движими вещи по Договор от 08.10.2010 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16 154/2010 г. на ПРС, с оплакване за недопустимост и неправилност. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът е приел, че е предявен иск за установяване на вземане, а е потвърдил решение, с което е признато задължение за предаване на вещи, с което решение ищецът цели да избегне установяване, че вещите са негови, ищецът е следвало да предяви ревандикационен иск, той знае, че не може да се уважи формулирания петитум, тъй като договорът няма прехвърлителен ефект и не може да съществува задължение за предаване. Жалбподателят обосновава, че ищецът няма правен интерес от иска с така формулирания петитум, защото и уважително решение няма да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта, и ищецът не би могъл да продължи изпълнителните действия, ищецът няма правен интерес да установи задължение за предаване на вещи, тъй като ответникът не е владелец, нито държи вещите и не може да ги предаде. Жалбоподателят счита, че ищецът няма правен интерес да установи спрямо ответника, че е собственик на вещите, тъй като ответникът не претендира да е собственик, защото се е разпоредил в полза на трето лице - спорът за собственост е между ищеца и третото лице, а не между страните по делото, поддържа, че липсва правен интерес и въз основа предявения от ищеца ревандикационен иск срещу третото лице [фирма]. Излага и подробни съображения за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: по иск по чл. 422 ГПК съдът ограничен ли е от обхвата на изпълнителния лист или трябва да изследва и правопораждащия факт, послужил за основание за издаването му, и сочи, че решението е неправилно - съдът е трябвало да изследва дали са били налице твърдените от ищеца права - ответникът притежава ли права, които да прехвърли на ищеца и дали може да предаде владение върху чужда вещ, която не владее - затова петитумът следва да е за установяване на вземане, а не за предаване на вещ, и когато се установи, че договорът няма прехвърлително действие и ответникът не може да предаде вещите, ищецът следва да търси друга възможност за защита. Поддържа искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: може ли да се игнорира чл. 521 ал. 2 ГПК и да се иска предаване на вещ, която се намира в трето лице, което обосновава с оплакване за неправилност и сочи съдебна практика: Р.№60/25.03. 2010 г. по гр.д.№394/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Р.№ 793/ 12.11.2009 г. по гр.д.№2532/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Излага, че е решен в противоречие със съдебната практика: Опр.№552/28.09.2011 г. по гр.д.№496/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Р.№4301/08.07.2011 г. по гр.д.№ 1621/2011 г. на СГС въпросът: може ли съдът служебно да изменя петитума, формиран от ищеца, по който счита, че решението е неправилно по съображенията, изложени за недопустимост на решението. Поддържа относно правния интерес, по въпроса: има ли ищецът правен интерес, когато не може да изпълни осъдително решение, който счита, че е неправилно решен с приетото, че ищецът има право да изисква предаване, а затова трябва да докаже, че е придобил вещите - да се изследва има ли транслативен ефект договорът от 08.10.2010 г., какъвто ефект няма, и сочи съдебна практика за собствеността на движими вещи - Р.№ 793/12. 11.2009 г. по гр.д.№ 2532/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Опр.№ 505/10.12. 2009 г. по т.д.№ 425/ 2009 г. на ВКС, І т.о. По въпроса за правния интерес, когато вещта се не се намира у ответника и ищецът вече е водил ревандикационенен иск - т.е. е налице друг път на защита, сочи Опр.№505/12.10.2009г.по т.д.№425/2009г. на ВКС, І т.о. По въпроса: следва ли съдът да изследва собствеността и владението, когато е сезиран с искане за предаване на владение, следствие от договор за покупко-продажба, жалбоподателят излага съображения за неправилност и сочи съдебна практика: Р.№793/12. 11. 2009 г. по гр.д.№ 2532/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Опр.№ 505/ 10.12.2009 г. по т.д.№ 425/ 2009 г. на ВКС, І т.о. По въпроса: кога преминава правото на собственост върху родово определени вещи и задължението за предаване, ако те не са били предадени, обсъжда данните по делото, и сочи съдебна практика:Р.№ 793/12.11. 2009 г. по гр.д.№ 2532/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р.№118а от 01.12.1956 г. по гр. д.№ 103/1956 г. на ВС, ОСГК. По въпроса: допустимо ли е съдия, участвал в първоинстанционното производство, да участва при постановяване на въззивното решение, сочи Опр.№16/15.02.23011 г. по ч.гр.д.№67/ 2011 г. на ВКС, І г.о. и Опр.№ 54/24.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 677/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е разгледан иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане - предаване на движими вещи по заповед по чл.417т.3 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди решението, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване задължение за предаване на вещите, индивидуализирани в издадената заповед по чл. 417 т. 3 ГПК, въззивният съд е изложил, че искът е допустим - в заповедното производство ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за предаване на движими вещи, като обстоятелствената част на исковата молба и заявеният петитум не оставят съмнение за характера на иска, с който се цели установяване на вземането по издадения изпълнителен лист - ищецът е посочил правото си да предяви иска за съществуващо вземане, произтичащо от Договор от 08.10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, и задължението на ответника да предаде вещите - поискал е установяване на вземането си, което се цели с иска по чл. 422 ГПК. Въз основа на Договора съдът е обосновал правото на ищеца, като купувач, да получи от ответника - продавач, вещите, което последният не е сторил в уговорения срок, датата на който договор ответникът недопустимо оспорва предвид чл. 181 ГПК - той е страна по договора. Съдът е посочил, че възраженията на ответника относно собствеността на вещите, за което се позовава на други сключени договори с [фирма], са неотносими към спора на страните, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна, действителен е сключеният от страните договор, който създава облигационни задължения, като спорът относно съществуване правото на ищеца да иска изпълнение на задължението за предаване на продадените вещи, е различен от спора за собствеността и продажбата на чужда вещ. Поради това, че не е удовлетворено или погасено правото на ищеца да получи вещите, за които е издадена заповедта, основано на валидно сключен договор с нотариална заверка на подписите, съдът е заключил, че искът е основателен. По довода за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск и при липса на правен интерес. Искът относно съществуването на вземането по реда на чл. 422 ГПК е установителен, с предмет вземането такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 417 ГПК. Заповедното производство и исковото производство по чл. 422 ГПК са взаимно обусловени и вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, са тези, които подлежат на установяване и доказване в общия исков процес. Рамките и предмета на исковото производство са предопределени от заповедното производство, установителният иск се основава на обстоятелствата, посочени в заповедта и предметът на иска кореспондира с предмета на оспорената заповед - искът е относно съществуването на вземането, за което е издадена заповедта, а петитумът, който се извежда от законовата разпоредба - чл. 415, вр. чл. 422 ГПК - е да се признае за установено вземането по заповедта. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417 т. 3 ГПК - договор с нотариална заверка на подписите, на който се основава претендираното вземане - претенцията е за задължение за предаване на движими вещи, за които е издадена заповедта. В този смисъл задължението за предаването на вещи, е вземане по см. на чл. 418 ГПК и искът по чл. 422 ГПК, е иск за установяване на вземане по заповедта, издадена по чл. 417 т. 3 ГПК - задължение за предаване на движими вещи. Допустимостта на предявения иск съдът преценява въз основа на изискванията на закона за конкретното исково производство и на въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Ищецът е обосновал правото си да предяви иска за съществуване на вземане, на договора с нотариална заверка на подписите, по който е възникнало задължение да се предадат вещите - поискал е установяване на вземането си, което се цели с иска по чл. 422 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за издадена и оспорена с възражение по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение относно защитаваното с иска вземане, въз основа на Договор за продажба на електронна апаратура от 08.10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, обстоятелствената част на исковата молба съответства на основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение. Исковата молба не съдържа факти за съществуването на правоотношение, различно от това по заповедта по чл. 417 т. 3 ГПК, налице е съответствие между притезанието, предмет на издадената заповед, и правото, чието установяване се иска в производството по чл. 422 ГПК. Предявеният установителен иск е основан на обстоятелства, посочени в заповедта и с него ищецът цели установяване на вземането по издадения изпълнителен лист, предметът на иска за установяване на вземането кореспондира с предмета на оспорената заповед, в заявения петитум е формулирано искане за установяване на вземането. Д. за недопустимост на решението с оглед заявения петитум, е неоснователен. Неоснователен е доводът за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. За валидното предявяване на иска по чл. 422 ГПК, кредиторът не следва отделно да обосновава и доказва интереса си, който произтича от предявяването на възражението по чл. 414 ГПК. Касае се до иск от предвидените в закона установителни искове, предпоставките за предявяването на който, като средство за защита на признатото в заповедното производство вземане, са нормативно установени. Целта на иска при подадено от длъжника възражение, е да се установи със сила на пресъдено нещо вземането, за което е издадена заповедта, тъй като подаденото възражение е пречка за влизането й в сила, което обосновава правния интерес за предявяване на иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед. З. по чл. 417 ГПК има изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника и в зависимост от изхода на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено или принудителното изпълнение ще продължи. В този смисъл е установената съдебна практика на ВКС, изразена в Опр.№ 271/07.05.2009 г. по т.д.№308/2009 на ВКС, ІІ т.о.; Опр.№290/ 01.04. 2010 г. по ч.т.д.№244/2010 на ВКС, І т.о.; Опр. №258/18.03.2010 г. по ч.т.д.№68/2010г. на ВКС, І т.о.; Опр.№383/ 15.06.2009 по ч.т.д. №150/ 2009 на ВКС,ІІ т.о. По поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед изложеното, не са релевантни за делото изведените от жалбоподателя правни въпроси: за формулирания от ищеца петитум; за възможността съдът да го изменя; ограничен ли е съдът по иск по чл. 422 ГПК от обхвата на изпълнителния лист или трябва да изследва и правопораждащия факт, послужил за основание за издаването му; има ли ищецът правен интерес от иска: когато не може да изпълни осъдително решение; трябва ли когато ищецът претендира предаване на вещи по договор за продажба, да докаже, че е придобил вещите; има ли правен интерес, когато вещта се не се намира у ответника и ищецът вече е водил ревандикационенен иск срещу третото лице. С оглед предмета на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК - да се признае съществуване на вземането по договор с нотариална заверка на подписите, съдържащ задължение за предаване на вещи, следва да се приеме, че вземането произтича от облигационно отношение, създадено между страните с договор за продажба, а не от претенция за собственост. За съществуването на вземането е от значение действителността на сключения договор, за който въззивният съд е изложил, че е валидно сключен, и че ответникът с оглед разпоредбата на чл. 181 ГПК недопустимо оспорва достоверността на датата и прехвърлителния му ефект с оглед предшестваща продажба на вещите на трето лице. В производството по иска за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК не могат да се обсъждат възражения, основани на собствеността на вещите, предмет на договора, спорът за съществуване на вземането по изпълнителния лист за предаване на вещите, е различен от спора за собствеността. За съществуването на вземането е без значение преминала ли е собствеността върху вещите у ищеца и в държане ли са вещите у ответника. Ако след уважаване на иска по реда на чл. 422 ГПК при продължаващото съдебно изпълнение вещите не са налице, съгласно чл. 521 ал. 2 ГПК, се събира равностойността им. С оглед изложеното, не са релевантни за делото изведените от жалбоподателя въпроси: ответникът притежава ли права, които да прехвърли на ищеца; има ли право да предаде владение върху чужда вещ; може ли да се игнорира чл. 521 ал. 2 ГПК и да се иска предаване на вещ, която се намира в трето лице; договорът има ли транслативен ефект, и чия е собствеността на вещите с оглед владението им; следва ли съдът да изследва въпроса за собствеността и владението; кога преминава правото на собственост; има ли задължение за предаване, ако вещите не са били предадени на купувача. По въпроса допустимо ли е съдия, участвал в първоинстанционното производство, да участва при постановяване на въззивното решение, жалбоподателят обосновава искането за допускане на касационно обжалване с оплакване за неправилност, и не сочи основанието, на което иска да се допусне касационно обжалване по този въпрос, а посочените Опр.№16/15.02.23011 г. по ч.гр.д.№67/2011 г. на ВКС, І г.о., Опр.№ 20/20.01.2012 г. по гр.д.№ 988/2011 г. на ІІІ г.о. и Опр.№ 54/24.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 677/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. са за направени отводи. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение