Определение № 935 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 195/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. Б. и В. И. Б. чрез адв. М. К. срещу определение № 3271 от 17.10.2025г. по ч.гр.д. № 2626/2025г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3420 от 29.07.2025г. на Асеновградски районен съд по гр.д. № 583/2025г. С последното е върната насрещната им искова молба с правно основание чл. 109 ЗС против С. А. Г. и Р. Д. Г. за преустановяване на неоснователните действия, с които им пречат да упражняват правото на собственост върху спорния гараж и е прекратено производството по делото в тази част. Жалбоподателите считат определението за неправилно, като поддържат, че са изпълнили указанията на първоинстанционния съд и са отстранили констатираните недостатъци на насрещната искова молба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочат основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „основание ли е съдът да върне насрещна искова молба за преустановяване на неоснователни действия на ответната страна, ако в допълнителна молба за отстраняване на нередовности изрично са посочени конкретните фактически действия, преустановяването на които е обект на негаторна защита, макар и изрично да не е употребена думата „петитум“. С писмения си отговор ответниците по частната жалба С. А. Г. и Р. Д. Г. чрез процесуалните си представители адв. Л. К. и адв. В. К. поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред районния съд е предявен иск по чл. 108 ЗС относно гараж. В срока за отговор на исковата молба ответниците по иска В. Й. Б. и В. И. Б. са предявили против ищците С. А. Г. и Р. Д. Г. насрещни искове с правна квалификация по чл. 109 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК. Поискано е установяване, че ищците по този иск са собственици на гаража и осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които нарушават правото им занапред. Първоинстанционният съд с определение от 07.05.2025г. е оставил без движение насрещната искова молба, като е указал на ищците в едноседмичен срок да уточнят следното: дали фактическата власт върху гаража е упражнявана от двамата ищци в периода от 2011г. до датата на сключване на граждански брак; кога твърдят, че са придобили правото на собственост, съответно дали то е станало съпружеска имуществена общност; да изложат твърдения относно действията, с които е осъществено владението (доколкото е изложено само твърдение, че правото на собственост е придобито на основание давностно владение); да посочат с какви действия на ответниците е нарушено правото на ищците и съответно какви действия се иска да бъдат преустановени; предявени ли са и установителен, и негаторен иск или само един от тях; ако са два иска е необходимо да се внесе държавна такса по двете претенции; ако е предявен установителен иск, исковата молба следва да бъде вписана. Това указание е редовно връчено на ищците на 16.05.2025г. В срок е постъпила молба вх. № 7392/19.05.2025г. По тази молба съдът е констатирал, че указанията са изпълнени частично, но отново не става ясно с какви действия е упражнявана фактическа власт върху имота и какви действия се иска да бъдат преустановени от ответниците, за което следва да се формулира надлежен петитум, както и че исковата молба не е вписана. Затова с определение № 2355 от 21.05.2025г. съдът е продължил срока за изпълнение на тези указания с един месец, считано от изтичането на първоначалния срок. С молба вх. № 7714/23.05.2025г. е представена вписана насрещна искова молба. Съдът е счел, че не са отстранени нередовностите на насрещната исковата молба в частта за това какви действия следва да бъдат преустановени от ответниците и с определение № 3420 от 29.07.2025г. е върнал насрещната искова молба за преустановяване неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото на собственост върху гаража и е прекратил производството по делото в тази част. Въззивният съд е потвърдил този преграждащ акт. Констатирал е, че в молбата от 19.05.2025г. се излагат фактически твърдения по насрещния иск по чл. 109 ЗС, а именно че ответниците са се снабдили с констативен акт за собственост, обявили са гаража за продажба, предлагали са го под наем, насрочвали огледи, отправяли постоянни телефонни обаждания със заплахи към ищците, неоснователно искали освобождаване на имота. Съдът е посочил, че искът по чл. 109 ЗС не е допустимо средство за защита срещу правни действия, предприети от претендиращите да са собственици на имота - ответници по насрещния иск. Петитумът на исковата молба се свежда до искането ответниците да бъдат осъдени „да преустановят неоснователните си действия, с които нарушават правото на ищците занапред да упражняват трайно и спокойно правото си на собственост“. Този петитум не кореспондира с изискването според практиката на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК, решение по гр.д.№ 2939/2022г. на ІІ г.о.) ответниците да бъдат осъдени да извършат конкретно определено действие или да се въздържат от извършването на такова конкретно действие. Поради това е счел, че претенцията по чл. 109 ЗС не е уточнена и конкретизирана в предоставения от съда срок, поради което са налице предпоставките за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Като допълнителен аргумент съдът е посочил недопустимостта по реда на чл. 109 ЗС да се търси защита срещу правни действия на ответниците. При тези съображения, обусловили постановяване на акта, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретно поставения въпрос. Въпросът е формулиран в контекста на хипотетично условие, което не е възприето от съда, а именно ищците да са посочили конкретни фактически действия, преустановяването на които да е годен обект на негаторна защита. Във въззивното определение, след преценка и анализ на сочените обстоятелства, съдът е аргументирал напълно противоположен на посочения извод, а именно че не са наведени конкретни обстоятелства, защитими посредством иска по чл. 109 ЗС, както и че не е конкретизирано в какво точно следва да се изрази търсената защита. В този смисъл въпросът се явява неотносим по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, доколкото е мотивиран с фактически констатации каквито не са възприети във въззивното определение. От друга страна, няма как да се приеме че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същият има трайно и последователно разрешение в практиката на Върховния касационен съд, като в конкретния случай приетото от въззивния съд не се отклонява от нея. При определяне предмета на спора ищецът трябва да въведе в обстоятелствената част на исковата молба конкретни фактически твърдения, очертаващи основанията, на които заявява претендираното право и да формулира в петитумната част съответстващо на преследваната защита искане. Когато съдът намери, че исковата молба не удовлетворява това изискване, той е длъжен ясно да посочи в какво се изразява констатираната нередовност и да предостави възможност на ищеца да я отстрани в рамките на установения в чл. 129, ал. 2 ГПК срок. В случая съдът е процедирал именно по посочения начин, като дори е удължил срока за изправяне на нередовностите. Те са останали неотстранени спрямо иска по чл. 109 ЗС, което е довело до връщане на исковата молба в тази част. Спрямо иска по чл.109 ЗС са приложими разясненията в Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК - този иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. Приема се също безпротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд, че търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. В случая изложените от ищците по насрещния иск обстоятелства сочат, че между страните съществува спор за собственост на гаража и този спор е приет за разрешаване от съда. Спор дали ответниците по насрещния иск извършват фактически действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост не е надлежно повдигнат - нито са изложени конкретни фактически твърдения за такива действия или бездействия, нито е формулиран съответен петитум за преустановяване тези действия. Твърденията, че ответниците считат имот за свой, снабдили са се с нотариален акт, обявили са го за продан и искат ищците да го напуснат, не обосновават защита посредством негаторен иск, а чрез иск за собственост, какъвто е предявен и е останал за разглеждане след връщане на исковата молба по чл. 109 ЗС. Горното обуславя отказ да се допусне касационно обжалване на определението на Окръжен съд-Пловдив. Ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., които следва да им бъдат присъдени. Сумата следва да се присъди в нейната равностойност в евро съобразно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.