Определение № 60441 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 523/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: на ищеца по делото – А. А. С. и на ответника - Прокуратурата на РБ. Жалбите са подадени срещу решение № 1412 от 01 .0 7.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2208/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.

Ищецът А. А. С. обжалва въззивното решение в частта, с която предявения от него иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 8 000 лв до пълния предявен размер.Поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се допускането му до касационен контрол в обжалваната част, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на А. А. С. сумата 8000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.Поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон и е необосновано. Иска се допускането му до касационен контрол, частичната му отмяната и постановяване на друго, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът-ищец не взема становище по жалбата на противната страна.

Касаторът-ответник не взема становище по жалбата на противната страна.

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което са процесуално допустими.

С обжалваното въззивно решение е прието, че на ищеца е повдигнато незаконно обвинение, като същият е привлечен като обвиняем за извършено на неумишлено престъпление в сферата на транспорта, подведено под състава на чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, наказуемо с „лишаване от свобода от две до шест години“. Наказателното производство е продължило от 2010 г. до 27.04.2016 г., като този период надхвърля разумния срок за приключване на подобен наказателен процес. Вследствие на тези обстоятелства ищецът е претърпял неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че с оглед преживените от С. негативни изживявания и здравословни усложнения, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, възрастта на пострадалия /65 години/, и при отчитане на икономическите условия в страната, справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв.

По жалбата на касатора-ищец.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към подадената от ищеца А. А. С. касационна жалба е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по, ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.По отношение на наведените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдения за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че същите представляват основания за касиране на решението съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставляват основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК.В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така, както е формулирано, приложеното изложение към касационната жалба обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване.

По жалбата на касатора-ответник.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към подадената от Прокуратурата на РБ касационна жалба е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВС и ВКС: ППВС № 4/23.12.1968 г.; ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС; решение № 68 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 3135/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО; решение № 70 от 27.04.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ВКС, Трето ГО и решение № 1123 от 23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г. на ВКС, Трето ГО. Формулирани са следните въпроси:

1. Относно необходимостта съдът да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при установяване наличието на неимуществени вреди.

2. Относно начина на определяне на размера на претърпените неимуществени вреди и приложението на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

Във връзка с горните въпроси следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора практика - т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил липсата на представени доказателства за настъпили вреди от взети срещу лицето мерки за неотклонение, продължителността на наказателното производство, тежестта на незаконното обвинение, възрастта на ищеца към датата на първото образувано НОХД, неговото здравословно състояние, както и същестествуващите в страната икономически условия.

Изводите във въззивното решение досежно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди са в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, поради което следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване.Липсва твърдяното противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

При този изход на спора страните не си дължат разноски за настоящата инстанция.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение