Определение № 4298 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.5298/9.04.24 по ч.г.д.№.1939/24 на СГС, ЧЖ VІ Ас., е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение №.44866/14.12.23 по г.д.№.3307/22 на СРС, ГО, 90с., с което е прекратено производството по предявения от него иск с основание чл.2в ал.1 ЗОДОВ за присъждане на 23000лв. обезщетение за неимуществени вреди от осъждането му по непредявено обвинение по внохд №.102/18 на АСНС /сега САС/ като недопустимо. Постъпила е частна касационна жалба от Е. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт СГС е констатирал, че производството по настоящото дело е образувано пред СРС по предявен от Е. М. срещу АСНС /сега САС/ иск с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС, чл.4 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл.2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 5.06.19-23.12.21 от нарушения на правото на ЕС - предвид разкрити в хода на съдебното производство пред АСНС нови фактически положения във връзка с обвинителния акт по пр.пр.431/13, респективно с постановяване на осъдителна присъда за съставомерни деяния, за които не е било повдигнато обвинение с внесен обвинителен акт. Изложени са мотиви, че тъй като АСНС не е последна инстанция във връзка с акта, от който касаторът търпи вреди /образувано е било производство за инстанционен контрол пред ВКС, приключило с влязла в сила присъда/, този съд не следва да отговаря за вредите, причинени от национален съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС, и надлежен ответник се явява касационната инстанция. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК в контекста на твърдения, че отговорност се носи и от съда, който не е бил последна инстанция, но е участвал в съответното дело и независимо от ВКС е нарушил съществено правото на ЕС /ищецът е търпял вреди от присъдата на АСНС в периода до произнасянето на ВКС/, като същевременно, дори да се приеме противното, производството не следва да се прекратява, а на ищеца би трябвало да се дадат указания да насочи иска си против легитимирана според съда страна – в случая ВКС. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК поради грубо нарушение на процесуалния закон (чл.130 ГПК). Разпоредбата на чл.2в ал.1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл.2в ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл.2в ал.1 т.2 вр. с чл.7 ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация извън принципите на ефективността и еквивалентността. Изведеният от практиката на СЕС (реш. от 19.11.91 по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; реш. от 05.03.96 по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; реш. от 30.09.03 г. по дело C-224/01 Gerhard Kobler; реш. от 11.07.15 по дело С-98/14 Berlington Hungary и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1/ нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2/ достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3/ пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (реш. от 30.09.03 по дело C-224/01 Gerhard Kobler) въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази предпоставка е материалноправна. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция, е условие за уважаване на иска (съобразно цитираното вече реш. по дело С-224/01), а не процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство. Предвид изложеното изводът, че надлежен ответник по предявения иск по чл.2в ЗОДОВ е ВКС - защото е осъществил окончателен инстанционен контрол върху решението на АСНС, е в пряко противоречие както с нормата на чл.7 вр. с чл.2в т.2 ЗОДОВ, така и с цитираната практика на СЕС /вж. опр.№.1500/28.03.24 по ч.гр.д.№.638/24, ІІІ ГО, опр.№.2217/08.05.24 по ч.г.д.№.1490/24 и др./. При това положение, приемайки, че соченият от ищеца ответник АСНС не е надлежен такъв, съдът е постановил очевидно неправилен съдебен акт. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно определение, както и на потвърденото с него първоинстанционно. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която да продължи съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,