Определение № 243 от 01.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. срещу въззивно решение № 697 /18.04.2013 г. по възз. гр.д. № 557 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 559 /21.12.2012 г. по гр.д. № 1054 /2012 г. по описа на Асеновградския районен съд, с което са уважени искове на Ю. Е. Р. и А. Д. Р. срещу М. И. Г. 1) с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху реална част от 340 кв.м., индивидуализирана от съда по скица по прието по делото заключение на вещо лице, от УПИ VІ – за хотел, в кв. 36, по регулационния план на [населено място]. (преди част от придобития от ищците УПИ ІV) И 2) с правно основание чл.109 ЗС за премахване (събаряне) на паянтова дървена постройка със застроена площ от 27.5 кв.м., находяща се в същата реална част и жалбоподателят е осъден за разноски. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещните страни Ю. Е. Р. и А. Д. Р. оспорват допустимостта на касационната жалба с твърдения, че цената на иска по чл.108 ЗС, видно от представената от тях данъчна оценка, е 1 684.80 лева, излагат и евентуални доводи, с които оспорват и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира довода, че касационната жалба е недопустима, за основателен. В исковата си молба ищците са определили цената на предявения от тях иск с посочено от тях правно основание чл.108 ЗС в размер на 1 684.80 лева. Предявените и разгледани искове са с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са за защита на право на собственост на реална част от дворно място. Те са оценяеми и цената на всеки един от тях съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК съответства на данъчната оценка на реалната част от недвижимия имот – дворното място, за която се търси защита. Ищците са представили удостоверение за данъчната оценка (л. 54), от която е видно, че оценката на цялото дворно място с площ от 1 308 кв.м. (колкото е посочено и в исковата молба) е 6 801.60 лева. В настоящото производство М. Г. допълнително е представил данъчна оценка на паянтовата постройка, която е в размер на 310.60 лева. Съответно данъчната оценка на спорните 340 кв.м. (л. 10 на исковата молба) е 1 767.84 лева, такава е и цената на всеки един от двата предявени и разгледани иска. Съгласно правилото на чл.70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на исковете. При такава цена на всеки от двата иска, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и настоящият състав следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне касационната жалба. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на ответниците в това производство за присъждане на разноски е основателно за сумата 500 лева за адвокатска защита, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените два договора за процесуално представителство.. Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.