Определение № 6034 от 29.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 219/23.12.2024 г., постановено по гр. д. № 322/2024 г., с което Апелативен съд - Варна, потвърждавайки решение № 484/02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3774/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, е отхвърлил предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против Д. Й. К., П. А. Л., А. Д. К., „Ми Коста“ ЕООД „Ми Коста Инвест“ ЕООД и „Кванти-К“ ЕООД искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ /загл. отм./ сега ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 618 619,05 лева, както следва: на основание чл. 145, ал. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ от „Ми Коста“ ЕООД - ПИ с идентификатор, /с предишен идентификационен № /, [населено място], район А.,[жк], местност „Б.-“, с площ от кв. м. с цена - 10 537,50 лв.; ПИ с идентификатор, /с предишен идентификационен №, [населено място], район А.,[жк], местност „Б.-“, площ кв. м. с цена 13 361,60 лв.; ПИ, /с предишен идентификационен № /, [населено място], район А.,[жк], местност „Б.-“, площ кв.м. - 10537,50лв.; На основание чл. 142, вр. чл. 145, ал. 2 ЗПКОНПИ сума в размер на 319,05лв., представляваща парична равностойност на недвижим имот кв. м. от ПИ, за второстепенна улица в [населено място], Район А.,[жк], целият с площ от кв. м. по КККР на [населено място]; На основание чл. 145, ал. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ от „Ми Коста Инвест“ ЕООД: нива, землище [населено място], местност „М.“, съставляваща имот с идентификатор, с площ от кв. м. - 124,10 лв.; дворно място, с площ от кв. м., представляващо УПИ II, в кв. по плана на [населено място], [община], ведно с построената в дворното място постройка със ЗП от кв.м., при цена 1605,10 лв. за имота и 6 841,90 лв. - за сградата; На основание чл. 145, ал. 2, вр. чл.141 ЗПКОНПИ от „Кванти-К“ ЕООД - ПИ с идентификатор, [населено място], район А.,[жк], с площ от кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор, на три етажа със ЗП - кв.м. при цена 12 116,70лв. на имота и 73 243,10лв. за сградата; на основание чл. 142, ал. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ; от А. Д. К. - л. а. “Ф.“, модел „Д.“, с рег. [рег.номер на МПС] и на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗПКОНПИ от Д. Й. К. сумата от 169 000 лв., представляваща направени допълнителни парични вноски през 2011г.; сумата от 57 000 лв., представляваща направени допълнителни парични вноски през 2012 г., 92 800 лв., представляваща направени допълнителни парични вноски през 2013 г., сумата от 114 000 лв., представляваща направени допълнителни парични вноски през 2014г. в „Мебел Стил Д.К.“ ООД; сумата от 11 000 лв., представляваща направени допълнителни парични вноски през 2013 г. в „Модул плюс“ ООД. Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Представлява ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ вземане, възникнало от извършени от ответника/от проверяваното лице през проверявания период допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ, които в края на периода не са възстановени? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с изходната тълкувателна позиция, възприета в мотивите към т. 1 ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. По същество релевира оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 141, § 1, т. 4 ДР, а и по чл. 145, ал. 1 ЗОНПИ - касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответниците по касационната жалба възразяват, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че от ангажираните по делото писмени доказателства е установено, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Варна с вх. № УВ - 13/07.01.2019 г. е повдигнато обвинение по ДП № 488/2014г. по описа на ОД на МВР против Д. Й. К. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ. Съдът е констатирал, че с протокол № ТД04ВА/УВ-473/11.10.2019г. на директора на ТД на КОНПИ - Варна е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия. От доказателствата по делото е приел за установено, че в хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние за периода 11.01.2009г. - 11.01.2019г. /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на проверяваното лице, съпругата му П. А. Л. - за периода 11.01.2009г. - 06.11.2015г. /дата на прекратяване на брака/, Й. Д. К. - дъщеря за периода 11.01.2009г. - 06.11.2015г., А. Д. К. - дъщеря, за периода 11.01.2009г. - 25.11.2015г., както и на контролирани от въззиваемите Д. Й. К. и П. А. Л. дружества - „Мебел стил Д.К.“ ЕООД, „Модул плюс“ ЕООД. От събраните пред първата инстанция писмени доказателства въззивният е приел, че в началото на проверявания период ответниците Д. К. и П. Л. са притежавали три недвижими имота, а именно ПИ 10135.5545.3078, [населено място], кв. А., местност „З.“ с площ от кв. м., придобит с договор за покупко-продажба от 26.05.2003г., същият имот е продаден през проверявания период на „Кванти-К“ ЕООД с НА № 24/30.03.2015г.; ПИ 32278.24.5, в землището на [населено място], с площ от кв.м., продаден на „Кванти-К“ ЕООД с НА № 238/27.03.2015г., впоследствие собствеността върху същия е прехвърлена чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 67/11.08.2017г. на „Ми Коста Инвест“ ЕООД; незастроено дворно място с площ от кв. м., УПИ-III-23, [населено място], [община]; налични суми по банкови сметки общо в размер на 22,94 лв. Посочил е, че Д. К. е притежавал 450 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 10 лв. в капитала на „Мебел Стил Д.К.“ ООД, като същите са били отчуждени с договор от 09.04.2015 г. Приел е, че от анализа на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства не се установява към края на проверявания период, респективно към момента на предявяване на искането Д. К., П. Л. и А. К. да притежават /налично в патримониума им/ недвижимо имущество и МПС, освен л.а. „Ф.“, модел „Д.“, с рег. [рег.номер на МПС] с пазарна цена 3500лв. Приел е, че не се установява през проверявания период да е придобито и отчуждено друго имущество от страна на ответниците, нито се установяват налични суми по банкови сметки. Приел е, че в стойността на имуществото не следва да се включват направените през проверявания период от проверяваните лица вноски по банкови сметки и преводи от трети лица, в т.ч. допълнителни парични вноски от Д. К. в капитала на „Мебел Стил Д.К.“ ООД и „Модул плюс“ ООД - предмет на искането за отнемане и претендирани като невъзстановени допълнителни парични вноски. С оглед приетото е посочил, че придобитото от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество, налично в края на проверявания период е на стойност под сумата от 150 000 лева, което сочи на извода, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. §1, т. 3 от с.з., обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Намерил е, че след като не е налице значителното несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, е ненужно да изследва дали първият ответник е придобил имуществото със законни доходи. При тези мотиви, с които исковете са отхвърлени, а първоинстанционното решение - потвърдено, повдигнатият въпрос е обуславящ. При установената обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, е налице и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е приел, че не съставляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ вземанията, които според твърденията на Комисията в обстоятелствената част на исковата молба и молба-уточнение от 06.04.2022 г. са възникнали от извършени от първия ответник през периода 2010 г. – 2014 г. допълнителни парични вноски в „Мебел Стил Д.К.“ ЕООД и в „Модул плюс“ ООД, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с положителния отговор на въпроса, даден в утвърдена практика на Върховния касационен съд (решение № 283/28.05.2025 г. по гр.д. № 2758/2024 г., ГК, IV ГО, решение № 587/16.10.2025 г. по гр. д. № 2887/2024 г., ГК, IV ГО и решение № 667/06.11.2025 г. по гр. д. № 4142/2024 г., ГК, IV ГО). С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение