Определение № 1454 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 496/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Р. Е. срещу въззивно решение на Окръжен съд - Велико Търново. Ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването поради изтекла погасителна давност на вземания на ответника в общ размер 23 945,23 лв., представляващи главница - изплатено от ответника застрахователно обезщетение по сключен от ответника като лизингополучател договор за лизинг на автомобил, законна лихва и съдебни разноски. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай, освен позоваването на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, не са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено. Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази насока са формулирани въпросите: 1) следва ли съдът да развие собствени мотиви защо не тече погасителна давност за периода от 28.09.2012 г. до 26.06.2015 г. относно вземането по изпълнително дело 744/2012 г. по описа на ЧСИ М. Г.; 2) следва ли съдът да развие собствени мотиви защо петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД започва да тече от 26.06.2015 г.; 3) следва ли съдът да цитира бланкетно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 2/26.06.2015 г.; 4) може ли с тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК да бъдат въвеждани изключения относно изтичането на погасителната давност спрямо изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г., каквото е изпълнително дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ М. Г.; 5) може ли с тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК да бъде променяна нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД; 6) създава ли се с тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК неравностойно положение на длъжниците по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. с тези, чиито дела са образувани след тази дата; 7) въвежда ли се с тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК изключение от правилото на чл. 110 ЗЗД, че с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок? Поставените въпроси не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Така първите два въпроса не съответстват на съдържанието на въззивното решение, доколкото съдът надлежно е изложил, съобразявайки и постановките по ТР № 3/2020 и № 2/2013 на ВКС-ОСГТК, съображенията, въз основа на които е приел, че в конкретния случай погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г. и е започнала да тече от тази дата, след което е била многократно прекъсвана с исканите от ответника-взискател и предприети от съдебния изпълнител действия. Останалите въпроси не са обсъждани от въззивния съд. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане на ответника разноски за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът