Определение № 2525 от 14.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1054/2025 г.

и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Болкан Билд Инвестмънт“ ЕООД, чрез адвокат К. Г., срещу Определение № 565 от 24.02. 2025г. по в.ч.т.д. № 365/2025г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Разпореждане № 2360 от 28.01.2025г. по гр.д. № 7770/2022г. на Софийски градски съд. С посочения акт е върната частна жалба на дружеството срещу Разпореждане № 29666/09.12.2024г. на СГС, с което е върната подадената от същото въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

Частният касационен жалбоподател оспорва като невярно приетото от въззивния съд, че процесуалният представител на частния жалбоподател адвокат Г. е заявила достъп до електронното досие по делото и че такъв й е бил осигурен. Счита, че неправилно въззивният съд се е позовал уредената в чл.41 а, ал.1 ГПК хипотеза на връчване, до което се е стигнало вследствие прилагането на нормата на чл.38а, ал.3 ГПК и по отношение на връчването чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, което частният касатор намира за недопустимо разширително тълкуване на процесуална норма. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за администриране на подадената частна жалба.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Наличието на профил в ЕПЕП и заявяването на достъп до съответното дело през ЕПЕП, без да бъдат извършени процесуални действия чрез ЕПЕП, представлява ли фингирано съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция, респективно приложима ли е разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК?

2. Извършването на процесуално действие чрез ССЕВ само по себе си представлява ли съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция, респективно представлява ли направен избор/избрана възможност за връчване по чл.38, ал.2,т.3 от ГПК? Приложима ли е разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК при извършване на процесуални действия чрез системата за сигурно електронно връчване или разпоредбата е приложима само при процесуални действия, извършени чрез ЕПЕП? Следва ли разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК да се тълкува разширително?

3. Наличието на профил в ЕПЕП и подаването на заявление за достъп през ЕПЕП представлява ли съгласие за получаване на съдебни книжа чрез ССЕВ, респективно редовно ли е връчване на книжа чрез ССЕВ при заявен достъп през ЕПЕП?

4. Наличието на профил в ЕПЕП и заявяването на достъп до съответното дело през ЕПЕП, без да бъдат извършени процесуални действия чрез ЕПЕП, но при извършени процесуални действия през ССЕВ, представлява ли фингирано съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция, респективно приложима ли е разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК?

Допълнителното селективно осование по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обосновано с посочване на Определение № 448/11.02.2025г. по к.ч.т.д. № 70/ 2025г. на І т.о. на ВКС. В условията на евентуалност по всички въпроси се поддържа допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК с аргумента, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като съдилищата противоречиво тълкуват приложимостта на разпоредбата на чл.38а, ал.3 ГПК, касаеща фингираното съгласие за връчване, както и разпоредбите на чл.38, ал.2 и 3 от ГПК, касаещи изборът на възможност за връчване по електронен път.

Заявено е и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че процесуалният представител на частния жалбоподател адвокат Г. е заявила достъп до електронното досие по делото и такъв е бил осигурен /л.77/. В качеството си на адвокат на страната същата е извършвала нееднократни процесуални действия в информационна система за сигурно електронно връчване по чл.20,т.1, б.“а“ от Закона за електронното управление /л.133, л.152, л.21/, включително и в настоящото производство.

За установено също така е посочено, че препис от решението е изпратен по реда на чл.38, ал.2,т.3 ГПК на адвокат Г. на 07.11.2024г. посредством ССЕВ, а според нормата на чл.41а, ал.1 ГПК когато връчването се извършва по чл.38, ал.2 ГПК съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а в случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. В тази връзка е изложено, че нормата на чл. 50а от ЗА задължава адвоката да се регистрира и да поддържа профил в единния портал за електронно правосъдия /ЕПЕП/ и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т.1, б.“а“ от ЗЕУ. Следователно, според съда, адвокатът е длъжен да направи тази регистрация, а когато тя е факт, законът регламентира последиците. Съгласно чл.51, ал.3 ГПК връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл.38, ал.2 ГПК, т.е. веднъж посочен, този адрес е законосъобразен способ за уведомяване.

Позовавайки се на посочените разпоредби, съставът на САС е приел, че адвокатът е длъжен да посочи електронен адрес, като електронната кореспонденция и посоченият от него по реда на чл. 38, ал.2 ГПК адрес го обвързва. Последващо съгласие от негова страна законът не предвижда, такова не е необходимо за валидиране на това действие. Като аналогична се сочи нормата на чл.51, ал.1 ГПК, според която уведомяването на адвоката при връчването на книжа на материален носител се извършва отново на посочения от него адрес на кантората му.

Изхождайки от тези съображения, решаващият съд е приел, че разпореждането от 09.12.2024г., с което е била върната въззивната жалба като просрочена, е изпратено на адв. Г. на 09.12.2024г., получено от нея на 23.01.2025г. Според съда, в случая е приложима хипотезата на чл.41а, ал.1 ГПК и първият ден, следващ срока за изтегляне на съобщението с разпореждането, е бил 17.12.2024г., поради което едноседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 27.12.2024г. Следователно, депозираната срещу разпореждането частна жалба с вх. № 8403/24.01.2025г. е намерена за просрочена и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното разпореждане е потвърдено.

Настоящият състав намира следното по приложното поле на касационното обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От съдържанието на определението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/ изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с доводи за: - неотговарящо на данните по делото на приетото от въззивния съд, че адв. Г. е заявила електронен достъп по делото чрез ЕПЕП, доколкото такъв е заявен само от другия процесуален представител на страната - адв. А.; - незаконосъобразно прилагане на разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК. Тези оплаквания обаче предполагат преценка на обосноваността и правилността на направените от съда изводи и обсъждане в тази връзка на доказателствата по делото. Евентуалната необоснованост и незаконосъобразност н даденото от съда правно разрешение биха могли да се подведат под касационните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, но не и под уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, съставляваща самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Въпроси №№ 1, 3 и 4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалвания акт съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същите изхождат от твърдения за обстоятелства или липса на такива, както и интерпретация на факти, каквито не са обсъждани от въззивния съд, като например – неизвършване на процесуални действия в ЕПЕП при наличие на заявен достъп / първи и четвърти въпрос/ или – дали е налице съгласие за получаване на съдебни книжа чрез ССЕВ при наличие на профил в ЕПЕП и подаването на заявление за достъп през ЕПЕП / трети въпрос/. С оглед на това въпросите са хипотетични и не могат да послужат като общо основание за искания достъп до касация.

Поставените в т.2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили решаващата воля на въззивния съд, който за да приложи хипотезата на чл.41а, ал.1 ГПК се е позовал на разпоредбата на чл.38, ал.2, т.3 ГПК, приемайки, че посочването от адв. Г. на електронен адрес по реда на чл.38, ал.2 ГПК и разменената на посочения електронен адрес кореспонденция, каквато съдът е установил за осъществена в ССЕВ, представлява съгласие за връчване на книжата по делото.

По отношение допълнителното основание за искания достъп до касационна проверка на обжалваното определение, настоящият състав на ВКС намира следното:

Определение № 448/11.02.2025г. по к.ч.т.д. № 70/2025г. на І т.о. на ВКС, с което е обоснована хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, не попада в посочената в разпоредбата практика на ВКС, доколкото със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение №1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, същото е постановено по спор с различна фактическа обстановка, а именно – извършено в ЕПЕП процесуално действие, обусловило прилагането от съда на разпоредбата на чл.38а, ал.3 ГПК.

Липсата на практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените в т.2 от изложението въпроси и наличието на противоречиво прилагане от съдилищата на разпоредбите на чл.38, ал.2 и 3 и чл.38а, ал.3 ГПК, на което частният касатор се позовава и обосновава с посочване на съдебни актове, обуславя произнасяне от съда по заявеното в условията на евентуалност допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

За да отговори на формулираните в т.2 от изложението въпроси, настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Съгласно чл.38, ал.2 ГПК, връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. ЕПЕП - единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. и 3. (в сила от 19.09.2023г.) ССЕВ – чрез системата за сигурно електронно връчване по чл.26, ал.2 от Закона за електронното управление. Когато не е избрана възможност за връчване по ал.2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. Съгласието за връчване по ал.2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

Съгласно текста на чл. 38а, ал.2-4 ГПК, в сила от 30.06.2021г., при извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции. Според ал.3 лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна нстанция и пред всички инстанции. Съгласието по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

С разпоредбата на чл.41а, ал.1 от ГПК е предвидено, че когато връчването се извършва по чл.38, ал.2 ГПК съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а в случай че не бъде изтеглено в 7-мо дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичане на срока за изтегляне.

От прочита на посочените разпоредби следва, че за да е налице валидно връчване по чл.38, ал.2 ГПК, каквото е необходимо за да се приложи предвиденото в чл.41а, ал.1 ГПК фингирано връчване, същото следва да е осъществено на избран от страната електронен адрес за връчване в някоя от посочените в разпоредбата електронни системи, както и да е изразено от страната съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция или пред всички инстанции. Освен пряко от разпоредбата на чл. 38, ал.4 ГПК, уреждаща възможност за оттегляне на съгласието за връчване по ал.2 и 3, необходимостта от наличие на такова се извежда и от разпоредбата на чл.38а, ал. 3 ГПК, уреждаща фингирано съгласие за връчване на електронни документи в случай, че лицето е извършило процесуално действие в ЕПЕП. В тази връзка следва да се посочи, че само по себе си подаването на заявление за достъп чрез ЕПЕП на посочената от страната електронна поща не представлява съгласие при липса на отразена изрично воля за получаване на електронни призовки и съобщения. Щом законодателят е уредил фингирано съгласие, макар и само за една от електронните системи, логично следва, че за валидното връчване по чл.38, ал.2 ГПК във всички хипотези следва да е изразено съгласие на страната за връчване на електронни документи. Различен от направения в този смисъл извод не се следва в случай, че лицето е адвокат. Разписаното в чл.50а от Закона за адвокатурата задължение адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да се регистрира и поддържа профил в ЕПЕП по чл. 360в от ЗСВ и в информационната система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т.1,б.“а“ от ЗЕУ е свързана с възможността за връчване на електронни документи, без задължение за връчване само по електронен път. В този смисъл е и разпоредбата на чл.51, ал.3 ГПК, която препраща към реда по чл.38, ал.2 ГПК, обсъден по-горе. Единствено спрямо изброените в чл.50, ал.5 ГПК лица, спрямо които е предвидено задължително връчване по чл.38, ал.2 ГПК, съгласие не е необходимо.

Както се посочи по-горе, с разпоредбата на чл.38а, ал.3 ГПК е предвидено изключение по отношение на извършило процесуално действие в ЕПЕП лице да се счита, че се съгласява да приема електронни документи по делото. Посоченият текст урежда законова фикция, приложима само в рамките, в които законът изрично я допуска, съответно прилагането й по аналогия към други непредвидени в разпоредбата случаи, е недопустимо.

С оглед гореизложеното, на поставените въпроси следва да се отговори отрицателно, а именно, че извършването на процесуално действие чрез ССЕВ не представлява съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, събщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция, и не представлява направен избор/избрана възможност за връчване по чл.38, ал.2,т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.38а, ал.3 от ГПК не е приложима при извършване на процесуални действия чрез системата за сигурно електронно връчване.

По основателността на частната касационна жалба:

Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно.

Основателно е оплакването в частната касационна жалба за необоснованост на направения от състава на САС извод, че адв. Г., представляваща ответното дружество, настоящ жалбоподател, е заявила достъп до електронното досие по делото и такъв й е бил осигурен. На посочения от съда на лист 77 от делото на СГС се намира заявление за достъп до електронното досие по делото, но от другия процесуален представител на страната – адв. В. А., разрешен с разпореждане на съдията-докладчик с резолюция от 01.06.2023г. От кориците на първоинстанционното дело се установява, че за пръв път с молба от ответното дружество, депозирана в съда на 29.11.2022г., като съдебен адрес адв. Г. е посочила адрес на адвокатското дружество в [населено място], телефон и имейл, по който правилно въззивният съд е установил, че страната е извършвала процесуални действия в информационната система за сигурно електронно връчване. Досежно Разпореждане № 29666 от 09.12.2024г., с което първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба на дружеството като просрочена, правилно въззивният съд е установил, че същото е изпратено на адв. Г. чрез ССЕВ на същата дата – 09.12.2024г. и че е получено от нея на 23.01.2025г. Неправилно обаче въззивният съд в случая е приложил разпоредбата на чл. 41а, ал.1 ГПК, вследствие на което е приел, че първият ден, следващ срока за изтегляне на съобщението с разпореждането, е бил 17.12. 2024г., и срокът е изтекъл на 27.12.2024г. С оглед отговора на правния въпрос, при липса на дадено съгласие от страната за приемане на електронни изявления и електронни документи, събщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция чрез ССЕВ, каквото не може да се изведе от извършваните от нея процесуални действия в същата електронна система, хипотезата на чл.41а, ал.1 ГПК е неприложима поради липса на валидно връчване по чл.38, ал.2 ГПК. В случая осъщественото връчване чрез електронното съобщение следва да се определи като такова по чл.38, ал.3 ГПК, като съобщението, съдържащо информация за изтегляне на съдебния акт следва да се счита за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването. Доколкото не се спори, че това е станало на 23.01.2025г., с подаване на частната жалба на 30.01.2025г. чрез ССЕВ, страната е спазила преклузивния едноседмичен срок за обжалване.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на състава на Софийски градски съд за администриране на частната жалба срещу Разпореждане № 29666 от 09.12. 2024г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение