Определение № 193 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3256/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №11717 от 28.07.2020 г. по гр. дело №4646/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №4089 от 06.06.2019 г. по гр. дело №16444/2017 г. на Софийския градски съд в частта относно осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на Я. С. Д., [населено място], обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до 7 000 лв. на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че с постановление от 27.04.2009 г. на прокурор от СРП е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал.1НК.На 12.02.2010г., по ДП № ЗМ-1500/2009 г. по описа на 04 РПУ-МВР, пр. пр. № 64873/2008г. по описа на СРП, като на Я. С. Д. е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК и той е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.11.2008г., около 11.30 часа, в София, се заканил на М. И. А. с престъпление против нейната личност и против личността на нейни ближни - малолетните й деца - с убийство с думите „Ще платя на някой да те убие и теб и децата“ и това заканване е възбудило основателен страх у М. И. А. за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. С постановлението за привличане на обвиняем от 12.02.2010г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 01.08.2012г. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд за образуване на съдебно производство срещу ищеца за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. С присъда от 02.12.2013г. по НОХД № 14538/2012г. по описа на СРС, НК, 105 състав, ищецът е признат за виновен за посоченото престъпление. Със същата присъда, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. С решение № 281/11.03.2014г. по ВНОХД № 329/2014г. по описа на СГС, НО, XV в. състав, присъдата на СРС от 02.12.2013г. е отменена изцяло и делото е върнато на прокурор от СРП за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. На 02.04.2014г. Софийска районна прокуратура отново е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд за образуване на съдебно производство срещу ищеца за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал.1 НК.С влязла в сила на 25.07.2016г.(когато е потвърдена), постановена на 29.06.2015г. по НОХД № 6764/2014 г. на СРС, НО, 2 състав, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. На 24.11.2016г. ищецът е подал заявление с вх. № РС-16-462/24.11.2016г. до Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което по реда на чл. 60а и сл. ЗСВ, е направил искане за изплащане на парично обезщетение поради нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 6764/2014 г. по описа на СРС, НО, 2 състав. В констативен протокол с изх. № PC-16-462/15.03.2017г. на ИВСС са описани всички действия (и бездействия) от досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство. Със споразумение с peг. № 93-00-154/28.04.2017г., сключено между Министерство на правосъдието и ищеца, е постигнато съгласие за вредите, произтичащи от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 14538/2012г. по описа на CPC, НК, 105 състав, да му бъде изплатено обезщетение в размер на 3 300 лв., което не се спори, че е било изплатено. От заключението на изслушаната по делото по съдебно-медицинската експертиза е установено, че ищецът страда от състояние след черепномозъчна травма от детска възраст /на 10 години/, посттравматична епилепсия, която е в ремисия, за което провежда системно лечение и е в стабилно здравословно състояние, контролирано и с ЕЕГ изследвания, които са в границите на нормата. По време на наказателния процес ищецът е лекуван медикаментозно от специалист невролог поради настъпило разстройство на здравословното му състояние, изразяващо се в поява на главоболие, безсъние, безпокойство, атаки на тревожност, свързващ ги с преживения стрес, обобщени като реактивно състояние. До започване на делото той отрича да е имал такива оплаквания. Проведено е симптоматично медикаментозно лечение с Акутил, Атаракс, Геродорм, Ремирта с подобрение. Оплакванията постепенно намалявали и отзвучали след приключване на наказателния процес с оправдателна присъда. Вещото лице е уточнило, че главоболието, напрегнатостта, безсънието, тревожността, намалената концентрация, от които ищецът е страдал в началото на процеса, водят до нарушено качество на живот. За установяване на търпените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства. От тях се установява, че репутацията на ищеца е била доста добра, особено в професионален аспект. Благодарение на репутацията и на професионализма си в определен период около 2009г. той бил изпълнителен директор на дружество. Воденото накателно производство не му се е отразило добре професионално. Бил изключително напрегнат и много притеснен. В професионалната среда на ищеца било известно за воденото дело. През 2010г. ищецът направил опит да си търси работа на „подобна позиция“, но не успял и не работел като изпълнителен директор, а като финансов директор. Децата на ищеца били при бившата му съпруга. С времето те започнали много да се отдръпват. Безспорно е по делото, че ищецът е с чисто съдебно минало. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата, в лицето на съответните органи, отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство от следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано - независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е оправдано. Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни, като се констатира незаконосъобразността на обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаването на лицето. В случая е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано. В резултат на незаконното обвинение психоемоционалното състояние на ищеца е било засегнато, в т. ч., с оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са били честта и достойнството му, той се затворил в себе си, което е закономерна (обичайна) последица от повдигането на обвинението. Въпреки, че по време на наказателното производство ищецът е съобщил за главоболие, напрегнатост, страдал е от безсъние, тревожност, намалена концентрация, довело до нарушаване на качеството му на живот, не се касае за трайно увреждане на здравето, още по-малко е установено влошаване на постравматичната епилепсия, от която той страда. За определянето на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда глобално, са съобразени и обстотятелствата, че на обвиняемия е определена мярка за неотклонение - „подписка”, както и че за престъплението против личността закана с убийство, за което му е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация (според закона, в сила по време на твърдяното извършване на престъплението – чл. 2 НК). Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, - които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). За доказаните неблагоприятни последици от процесния незаконен акт, причинил неимуществени вреди на ищеца, който не е бил осъждан, а е обвинен в извършването на умишлено престъпление против личността, предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 7 000 лв., при съблюдаване на критериите на чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Я. С. Д., [населено място], оспорва жалбата. Претендират се деловодни разноски. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №11717 от 28.07.2020 г. по гр. дело №4646/2019 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдяят 1000 лв. деловодни разноски, прпедставляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.