Определение № 13 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5535/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 85497 от 10.07.2014 г., подаденa срещу въззивно решение № 1137 от 17.02.2014 г., постановено по в.гр. д. № 9665/2013 г. на Софийски градски съд /СГС/. Касационната жалба е подадена от Ж. Г. Г., [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. С., против въззивното решение, с което е обезсилено решението от 23.07.2012 г. по гр.д. 43769/2011г.(с погрешно изписан номер в решението като гр.д.43709/2011) на Софийски районен съд /СРС/. С първоинстанционното решение по искове на Ж. Г. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е признато за установено на основание чл.124 ГПК вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 З., че в периода от август 2011 г. до 10.10.2011 г. ГДИН е извършила нарушение спрямо Г. по чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 З., изразяващо се в нарушаване на равенството в третирането на ищеца по признак „лично положение” – изтърпяващ наказание доживотен затвор в [населено място], представляващо непредоставяне на условия за спорт (спортни съоръжения и уреди), които да са еднакви с условия за същото, предоставени на осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказание в други затвори в страната, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2, предл. 1 З. ГДИН е осъдена да преустанови това нарушение, изразяващо се в нарушаване на равенството в третирането на ищеца по признак „лично положение”- изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в [населено място], представляващо непредоставяне на условия за спорт (спортни съоръжения и уреди), които да са еднакви с условията за същото, предоставени на осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказание в други затвори в страната, на основание чл. 71, ал.1, т. 2, предл. 3 З. е осъдена ГДИН да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшно такова нарушение, изразяващо се в нарушаване на равенството в третирането на Г. по принзак „лично качество” – изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в [населено място], представляващо непредоставяне на условия за спорт(спортни съоръжения и уреди), които да са еднакви с условия за същото, предоставени на осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказание в други затвори в страната и са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.2, пр. 1 и пр. 3 от З.. В касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че неправомерно въззивният съд е обезсилил постановеното решение на първоинстанционния и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – София град. Излага доводи, че спорът подлежи на разгледждане пред гражданския съд. Искането е за допускане на касационно обжалване и отмяна на постановеното въззивно решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правни въпроси, формулирани от касатора, както следва: „Кой е родово компетентен съд, съответно по кой съдопроизводствен ред следва да се разглеждат делата по предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 и т. 2 във вр. с чл. 4. ал.1 З. или по ЗОДОВ в случаите, когато в исковата молба са изложени твърдения за нарушено равенство в третирането на лицето – дискриминация по смисъла на З. от страна на държавен орган, конкретно Министерството на правосъдието – ГДИН или по ЗОДОВ” и „Компетентен ли е административният съд да разгледа искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 и т. 2, предл. 3 във вр. с чл.4, ал.1 З., за да бъде установено, че ответникът – държавен орган е извършил нарушение спрямо ищеца, изразяващо се в нарушаване на равенството в третирането по принзак „лично положение”, да бъде осъден да преустанови това нарушение и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшно такова нарушение, когато не е проведено производството пред Комисията по дискриминация по раздел І от З., след като има постановено положително решение от СРС по тези искове”. Обосновава наличието на основание за допускане на касационното обжалване с твърдения, че върпосът е решен в противоречие с практиката на съдилищата, като прилага преписи на съдебни решения. Ответната страна по касационната жалба Г. д. „И. на н.”, [населено място], не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че изходът по делото е в зависимост от разрешението на поставения въпрос в т. 1, б. Г, по образуваното тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС - „На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането?”. Поради това, на основание чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.