Определение № 16 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 74/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11535 от 18.11.2016 г., подадена от В. Г. В. от [населено място] против определение №398 от 20.10.2016г., на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по ч.гр.д. № 4098/2016г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна касационна жалба с вх.№9944 от 06.07.2016г. срещу определение №2157 от 24.06.2016г. по ч.гр.д. №1023/2016г. на Софийски апелативен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане частна касационна жалба, подадена от В. Г. В. против определение на Софийски апелативен съд от 24.06.2016г. по ч.гр.д.№1023/2016г.по описа на съда, с което е потвърдено определение от 21.10.2015г., постановено по гр.д.№11956/2015г. на Софийски градски съд- за прекратяване образуваното пред същия съд производство по предявените от В. Г. В. и М. С. К. срещу В. В. К., представляван от неговата майка и законен представител И. М. Л., насрещни искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи с цена на главния иск 7000 лв. и на акцесорния за лихви 700 лв. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че от насрещната искова молба е видно, че В. В. и М. К. са предявили срещу В. К., чрез неговата майка и законен представител И. Л., субективно и обективно съединени искове: да им се заплати по равно сумата от 7 000лв., представляваща 2/3 от заплатените от тях разходи за данъци и такси за имота за 5 данъчни години назад,поради което претендираната от жалбоподателката В. сума, която е цена на главния й иск е 3 500лв., по аргумент от чл.69, ал.1, т.1 ГПК,а с акцесорния иск се претендира мораторна лихва от 700лв. общо.Съдът е приел,че с оглед цената на исковете въззивното решение по спора не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.2 ГПК, поради което на такова не подлежи и обжалваното определение на САС, по арг. от чл.274, ал.4 ГПК. Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК,а според предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост,а съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, по исковете за парични вземания цената на иска е търсената сума. Предмет на прекратеното производство са парични вземания в общ размер от 7000 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 700 лв., като претенцията е заявена общо от двамата ищци по насрещния иск, без да са посочени обстоятелства /договор или естество на престацията/, обосноваващи извод за нейната неделимост. Именно с оглед на това, че се касае за делима парична претенция, предявена от двама ищци, съдът е приел, че е сезиран с два обективно и субективно съединени насрещни иска с цена на всеки, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, в размер половината от общо претендираните 7000 лв.,като са предявени два отделни иска, всеки един от които е под 5 000 лв. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове. Ето защо,правилно с определението си ,предмет на настоящата частна жалба, тричленният състав на ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба, като процесуално недопустима. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд