Определение № 123 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Д., чрез процесуален представител адв.В. В., срещу решение от 12.03.2021, постановено по в.гр.д.№54/2021г. на Русенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 19.11.2020г. по гр.д.№1857/2020г. на Русенски районен съд, е отхвърлен предявения от Х. Б. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв.Е. К., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Х. Б. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата в размер на 6133.72 лв. с вкл.ДДС, представляваща цена на електроенергия по фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. за периода 15.02.2017г.- 21.02.2020 г. за обект, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че Х. Д. е потребител на електрическа енергия за битови нужди като ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение София“ АД, находящ се [населено място]; че от протокол № 7083503 се установява, че на 14.02.2017 г. на обекта е монтирано СТИ с фабр. № 11140211666896762; че на 21.02.2020г. служители на „Елекроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, за което е съставен констатативен протокол № 5800409. При проверката са установени показанията на СТИ, вкл. и в невиуализираните регистри; СТИ е демонтирано и изпратено за проверка на Български институт по метрология, където е изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 032462.659 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съотвества на техническите характеристики. Въз основа на констативния протокол и заключението на БИМ на основание чл. 55 ПИККЕ, „Елекроразпределение Север“ АД е извършило корекция на сметките на абоната, като е издало фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. за периода 15.02.2017г.- 21.02.2020 г. на стойност 6 113,72 лв. с вкл.ДДС. За извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия, абоната е бил надлежно уведомен. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният електромер е статичен, еднофазен, двутарифен, преминал метрологична проверка, като са активни и се визуализират регистрите 1.8.1 и 1.8.2. Електромерът е бил в срока на метрологична годност към датата на проверката и демонтажа му. За регистър 1.8.3 е посочено, че не е активен и не се визуализира. Налице е неотчетена ел. енергия от 032462.659 кВтч, регистрирана в него, като няма данни за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Вещото лице дава заключение, че количеството ел. енергия – отчетеното и определеното в справка за корекция е преминало през процесното СТИ и може да бъде доставено на абоната в съответствие с пропусквателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Няма данни за наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок и компроментиране на пломбажа на електромера. След като през процесното СТИ е преминала енергия, която не е визуализирана, съответно неотчетена, то не съответства на техническите характеристики, т. е. била е нарушена функционалността му. Вещото лице е посочило, че извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР. Въззивният съд е приел, че посочените факти са установени с приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на св. К. - служител на жалбоподателя, участвал в процесната проверка и св.К.- служител на БИМ, извършил извънсъдебната експертиза. Въззивният съд е изложил съображения, че правоотношенията между електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на електрическа енергия от друга възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия, които могат да бъдат сключвани при регулирани цени, при свободно договорени цени или по цени, определени от КЕВР - глава IХ, раздел VI и VII от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и чл. 15 от Правила за търговия с електрическа енергия; че поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; че условията и редът за снабдяването с електрическа енергия и правилата за нейното измерване се съдържат в подзаконови нормативни актове, издадени по законовата делегация на чл. 83 ЗЕ; че редът и сроковете за заплащането на цената за доставената електрическа енергия при договори за доставка по регулирани цени се определя в утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 4 ЗЕ; че по правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на текущото потребление. Въззивният съд е приел, че по силата на законовата делегация са приети и Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., регламентиращи условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване- чл.1, ал.1, т.6 ПИКЕЕ. Въззивният съд е приел, че по делото е установено, че проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване на ел. енергия в имота на ищеца е осъществена съгласно нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 ПИКЕ/, реда и начина /чл. 48-49 ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата /чл. 50-58 от ПИКЕЕ/. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, а преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49; че цитираната правна норма сочи, че субективното право на жалбоподателя възниква при наличие на горепосочените предпоставки. Прието е от въззивния съд, че в настоящия случай служителителите на жалбоподателя са извършили проверка, за която са съставили констативен протокол; че протоколът отговаря на изискванията за форма, визирани в чл.49 от ПИКЕЕ. Посочено е от въззивния съд, че за редовността на протокола е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. Приел е, че в разглеждания случай проверката е извършена с участието на съставителите и в присъствието на един свидетел, който е положил подпис върху документа за верността на вписаните в него обстоятелства; че в протокола са отразени показанията на регистрите, СТИ е демонтирано и поставено в индивидуална опаковка, запечатата и пломбирана. Посочил е, че в констативния протокол изрично е удостоверен факта на измерена в невизуализирания регистър електроенергия, което е потвърдено и с извършената метрологична проверка. Въззивният съд е изложил, че наличието на измерана ел. енергия в невизуализиран регистър, удостоверено в протокола и метрологичната проверка, дават основание да се приеме, че в полза а за въззивника – ответник по иска, е възникнало субективното право, регламетирано в чл.55 ПИКЕЕ. Приел е, че в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри, без оглед субективното отношение на ползвателя; че в тази хипотеза правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставената електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Посочил е, че разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри; че съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и чл. 55/, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за "задължения към обществото", като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Приел е, че с оглед действащите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая "Елекроразпределение Север" АД; че остойностяването на потребената електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ е правилно извършено по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Изложил е съображения, че невъзможността да се установи началния момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна - релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, което обстоятелство е съобразено от „Елекроразпределение Север“ АД. Съдът е посочил, че съобразява и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в която е дадено заключение, че количеството ел. енергия – отчетеното и определеното в справка за корекция е преминало през процесното СТИ. По изложените съображения въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 35/2019 г./ за начисляване на доставената в обекта на Х. Д. електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на електромера, за който е установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно и че този извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ. абонатът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия за посочения период. Въззивното решение е валидно и допустимо. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпроса:“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“, по който поддържа противоречие с решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; с решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; с решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; с решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о., според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Поставеният въпрос касаторът обосновава с доводи, че въззивният съд не е обсъдил в решението си направеното в исковата молба при условията на евентуалност, в случай, че бъде приета дължимост и изискуемост на процесното вземане, възражение за изтекла погасителна давност, поради което е процедирал в противоречие с горепосочената практика на ВКС. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение