Определение № 120 от 18.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4323/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 182 от 8.07.2021г. по в.гр.д. № 1233 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 260606 от 26.02.2021г. по гр.д. № 8477/2020г. на РС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска й против „ОТП Факторинг България“ЕАД с правно основание чл.439 ГПК,за приемане на установено в отношенията между страните, че Р. П. Д., поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 5115евро, част от 61 500 евро, главница по договор за паричен кредит от 11.04.2008г., да която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4675/1999г.на РС Плевен в полза на „Банка ДСК“ЕАД и въз основа на който е образувано изп.д.№ 1538/2019г.на ЧСИ К., рег.№ 815, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен с решаващ довод, че петгодишната давност за процесното вземане не е изтекла по отношение на ищеца за времето от 4.12.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение до 16.07.2020г., когато е допуснато обезпечение от съда със спиране на изпълнението. Съдът се е мотивирал с това, че взискателят е правил искания за различни изпълнителни действия, които са прекъсвали давността – вписване на възбрана върху недвими имоти на 12.11.2010г. и 16.11.2010г., опис на недвижим имот на 27.10.2011г., подадена молба за оценка на имот и насрочване на публична продан на 12.11.2013г., наложени запори на банкови сметки и пенсия на длъжника на 24.04.2014г., проведени четири публични продани за периодите 21.06.2014г.- 21.07.2014г., 22.08.2014г. - 22.09.2014г., 1.11.2014г. – 1.12.2014г., 16.01.2015г. - 16.02.2015г., внасяне от купувача на цена на 24.02.2015г., подадени от взискателя молби на 2.07.2019г., 15.07.2019г. и 4.06.2020г.с конкретно посочени изпълнителни способи. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени от него въпроси: 1. Прекъсват ли погасителната давност действия, предприети по изпълнително дело след като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК? Според касатора, въззивният съд не е отчел, че част от действията, посочени като предприети от взискателя, първо не касаят имущество на длъжника и второ, са извършени след като е настъпила перемцията, защото е установено, че за периода от 2.11.2011г. до 12.11.2013г., съдия-изпълнителят не е предприел поисканите изпълнителни действия. В този смисъл се позовава на противоречие с т.10 от ТР № 2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г., 2. В хипотеза на прекратено по право принудително изпълнение, предприетите по него изпълнителни действия считат ли се за обезсилени и могат ли да прекъснат давността? Позовава се на противоречие с постановени решения по гр.д.№ 4751/2017г. на ІV г.о., гр.д.№ 1812/2015г. на ІV г.о., гр.д.№ 1385/2012г. на ІV г.о., гр.д.№ 1953/2015г. на ІV г.о. и гр.д.№ 2951/1963г. 3. Изтекъл ли е двугодишния срок по чл.433, ал.1,т .8 ГПК в случаите, когато по искане на взискателя е извършен опис, но не е извършена публична продан на недвижим имот в двугодишиния срок, поради бездействие на съдия - изпълнителя? Твърди противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 2951/1963г. на І г.о. и гр.д.№ 1953/2015г. на ІV г.о., съгласно които за давността е без значение дали непредприемането на действия е заради бездействие на съдия- изпълнителя, 4. Предприемането на изпълнително действие по отношение на ипотекарния длъжник води ли до прекъсване на давността и на срока по чл.433, ал.1,т .8 ГПК и по отношение на останалите длъжници? Според касатора на този въпрос във въззивния акт е даден положителен отговор, който е в противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1667/2917г. на ІV г.о., 5. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните?, 6. Нарушават ли се принципите на предвидимост и правна сигурност чрез постановяване на съдебен акт от национален съд, в който се позовава на решение на ВКС, с което се дава ново тълкувание на правна норма? Визира се решение по гр.д.№ 1747/2020г.на ІV г.о., на което се е позовал и въззивният съд, в което се приема, че независимо дали е изтекъл или не двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискатерлят направи искане за предприемане на изпълнително действие, съдебният –изпълнител е длъжен да го извърши, като ако то е след осъществена перемция, съдебният –изпълнител е длъжен да образува ново изпълнително дело, 7. Може ли въззивният съд да игнорира тълкувателно решение на ВКС, позовавайки се на практика, която му противоречи? и 8. Спира ли да тече срокът по чл.433, ал.1,т .8 ГПК от момента на поискване на изпълнителния способ до момента, в който същия се е реализирал? В изложението си, касаторът прави и искане за сезиране на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело?“, по който счита, че е налице противоречива практика на ВКС, която посочва. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт З., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че само първия от поставените въпроси отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, но не е налице посоченото специално основание. Развива и доводи по съществото на спора, аргументирайки извода си за правилност на постановеният акт. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПП и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Настоящият съдебен състав намира, че независимо, че няма изрично направено в този смисъл искане, отговорът на поставените от касатора въпроси с №№ 1,2, 3, 5, 6, 7 и 8, е обусловен от отговора на въпроса, поставен по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.“ Това е така, защото в случая изпълнителното дело е образувано преди постановяване на 26.05.2015г. на ТР № 2 по т.д. № 2/2013г. и тезата на касатора е, че давността следва да се брои от последното валидно действие в изпълнителния процес, като се позовава на ППВС № 3/1980г., съгласно което „погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането“. Според касатора - извършените след прекратяването на изпълнителното производство действия не са валидно извършени, те не водят до прекъсване на давността и не следва да се зачитат, поради което считано от 12.11.2013г. /когато е изтекъл двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, давностният срок е изтекъл и искът следва да се уважи. С т.10 от ТР № 2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г., обаче ППВС № 3/1980г. беше обявено за изгубило сила. В зависимост от това – дали ще се приеме за задължително прилагането и съобразяване с приетото в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК относно конкретно образуваното на 16.09.2010г. изп.д.№ 20108150401051 на ЧСИ К., на поставените от касатора с горепосочените номера въпроси, ще следва да се даде различен отговор. Затова настоящият съдебен състав приема, че изводите по настоящето дело са обусловени от изхода на т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и това налага спиране на настоящето производство до постановяването му. Не са налице предпоставки за сезиране на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение, защото нормата на чл.292 ГПК изисква „противоречиво разрешаване на въпроси от Върховния касационен съд, а в случая нито едно от цитираните от кастора решения не е постановено по формулираният от него въпрос: „Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело?“. За сравнение - решението по гр.д.№ 1385/2012г.на ІV г.о.е постановено по въпрос: „при какви условия се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила присъда, за което взискателите не са предприемали действия по принудително събиране на вземането и има ли значение за началото на давностния срок погрешното индивидуализиране на длъжника в съдебния акт“. Решението по гр.д.№ 1812/2015.на ІV г.о.е постановено по въпросите: „необходимо ли е съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване, за да настъпят последиците на прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./, респ. на чл.433, ал.1, т.8 ГПК; и от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б."д" ГПК отм./. Решението по гр.д.№ 3231/2014г.на ІІІ г.о.е постановено по въпрос: от кой момент започва да тече давността за вземания, установени с извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./, за събирането на които е образувано изп. производство – дали това е датата на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изп. дело”.Актът по гр.д.№ 3217/2017г.на ІІІ г.о.е определение. Решението по гр.д.№ 1747/2020г.на ІV г.о. е постановено по въпроси:“ за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността“, а по гр.д.№ 694/2018г.на ІІІ г.о.: „прекъсва ли давността за вземането възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че поради погасяване по давност на обезпеченото вземане, ипотечното право не съществува“. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд