Определение № 2012 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1256/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Николай Н. Д. и адвокат Г. Г. Р., пълномощници на В. С. И. срещу решение №87 от 25.03.2025 г. по в.т.д.№536/2024 г. на АС Варна, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение №625 от 10.09.2024 г. по гр.д.№242/2023 г. на ОС Шумен в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение №174 от 25.07.2024 г. по гр.д.№242/2023 г. на ОС Шумен, чрез на присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА на разликата над 5 000 лв. до претендираните 12 780 лв., възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. По какъв начин следва да се изчислява адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. 2. Следва ли съдът при произнасяне по отношение на разноските, в частност при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗА, да се мотивира посредством описване на извършеното аритметично пресмятане на определеното възнаграждение, за да може всяка страна да осъществи своето право на защита. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е споделил изложеното от първата инстанция, че при определянето на възнаграждението следва да бъде съобразено даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и е отчел, че посочените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения /в редакцията към момента на приключване на производството пред първата инстанция/, размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В този смисъл и като е взел предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като и размера на цената на предявения иск /300 000лв./, респективно уважената част от иска в първоинстанционното производство, е намерил, че дължимото възнаграждение следва да е в размер на 5 000 лв. с ДДС. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. След постановяване на решението по С-438/22 на Съда на ЕС (задължително за държавите членки по силата на чл.267 ДФЕС), е формирана многобройна практика на ВКС (изключваща наличието на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК) относно приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като в постановените от различни състави на ВКС определения се приема, че предвидените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, а тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на уговорената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Тъй като в случая такава преценка е извършена от въззивния съд, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,