Определение № 52 от 02.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3496/2020 г.

Постъпила е молба от Д. П. И. от [населено място], [община], чрез процесуалния ѝ представител адв.Ю. Д. М. от АК-Д., с искане да бъде изменено определение №31 от 27.01.2021г., постановено по настоящето дело, в частта му за присъдените в полза на Й. П. С. разноски, като същите бъдат намалени до предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Поддържа, че присъдените в полза на Й. П. С. разноски в размер на 2923лв. са прекомерни, тъй като са направени за изготвяне, подписване и депозиране на отговор по подадена касационна жалба срещу въззивно решение по неоценяем иск – иск с правно основание чл.30 ЗН. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Й. П. С., чрез процесуалния ѝ представител адв.П. Д. Г. от АК-Д., изразява становище, че искането е неоснователно. Поддържа, че по иск с правно основание чл.30 ЗН се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем, като по делото са изслушани три заключения на вещи лица за определяне на пазарната стойност на наследственото имущество и е установено, че тази стойност възлиза на 239 236.48 лв., а претендираната за възстановяване запазена част възлиза на 79 745.49 лв. и именно върху тази сума по правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен и реално заплатен договореният по делото хонорар за производството пред ВКС в размер на 2923 лв. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение №31 от 27.01.2021г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване по подадената от Д. П. И. касационна жалба въззивно решение №179, постановено на 22.07.2020г. от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№141/2020г. и Д. П. И. е осъдена да заплати на Й. П. С. сумата от 2923 лв., представляваща направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на така направените и присъдени разноски е своевременно заявено, тъй като на касатора препис от отговора и приложените към него доказателства за направени разноски не се връчва. Настоящият състав приема, че направените от Й. П. С. разноски са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. В производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд предявеният от Й. П. С. по реда на чл.30 ЗН иск е определен от съдилищата като неоценяем – като такъв искът е посочен в исковата молба, като Й. П. С. е внесла по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лв., поддържайки тезата си, че предявеният от нея иск е неоценяем и в подадена на 09.01.2018г. молба с вх.№121. Върху така подадената молба е разпоредено да се извърши вписване на исковата молба, като допълнителни указания за представяне на данъчни оценки на имотите, притежавани от наследодателя, не са давани. По подадената от Й. П. С. въззивна жалба е определена и внесена държавна такса в размер на 35.23 лв. Държавна такса в същия размер е определена и внесена и по подадената от Д. П. И. въззивна жалба. При тези данни настоящият състав приема, че за целта на извършваната преценка за основателност на възражението за прекомерност на направените в производството пред ВКС разноски, следва да се приеме, че производството се провежда по неоценяем иск. Преценката следва да бъде извършена въз основа на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. като бъде взета предвид и фактическата и правна сложност на делото. Определеният по правилата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 500 лв. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че предмет на производството е иск, който се отличава с правна сложност, като в случая с оглед обема на събраните доказателства е налице и фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, както и обстоятелство, че в изложението към подадената касационна жалба са поставени седем въпроса, по които ответникът по касационна жалба чрез своя процесуален представител е изразил становище в приложено към отговора изложение, наименовано „изложение на основанията за недопускане на касационното обжалване“. Като бъдат взети предвид тези данни за фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаден отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК възлиза на 500 лв., следва да се приеме, че съответстващият на фактическата и правна сложност на делото размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касационна жалба възлиза на 1500 лв., която сума следва да бъде присъдена в негова полза. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение