Определение № 207 от 06.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1929 от 26.02.2014 г., подадена от И. С. Н. от [населено място], чрез адв. Г. Б. срещу определение № 45 от 11.02.2014 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 11.10.2013 г. постановено по гр.д. № 218/2013 г. на Окръжен съд – Монтана. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението. Ответникът М. Ц. М., чрез Г. Ц. оспорва частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното: Въззивното решение е постановено по спор относно предявен установителен иск за собственост на идеална част от недвижим имот. Приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Данъчната оценка на процесните 22,5/480 идеални части от недвижимия имот е 621, 44 лева. А. на жалбоподателя в частната жалба, че за допустимостта на касационното обжалване от значение е обжалваемият интерес, а не цената на иска е неоснователен. Цитирана е старата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/„Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.”/, която е неотносима в конкретния случай, тъй като касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в новата й редакция и меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на иска. Ето защо, правилно съставът на ВКС, I г.о. е приложил правните последици на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора и направеното искане на ответника по частната жалба М. Ц. М. трябва да бъдат присъдени 100 /сто/ лева деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.