Определение № 131 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Я. И. и З. М. Я. срещу решение № 34 от 14.03.2009 г. по гр. д. № 564/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Ответниците по касация М. Л. И. и Л. Л. И. не вземат становище. Наследниците на Б. И., М. Б. Я. и Ц. Б. Я., поддържат жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба на Б. И. е недопустима. Тя е подадена на 21.04.2009 г., а касаторът е починал на 26.02.2009 г. След неговата смърт само наследниците му могат да извършват валидни процесуални действия, включително и да сезират съда с жалби, но от свое име, а не от името на починалия. Затова производството по отношение на този касатор следва да бъде прекратено. Касационната жалба на З. Я. не подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Р. не предвижда изключение по определен вид дела, както бе предвидено в чл. 218а ал. 1 б. „а” ГПК /отм./, поради което се прилага и по отношение на исковете за защита на вещни права. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. В случая е предявен и разгледан иск за собственост на 35 кв. м. от имот с площ 530 кв. м. При данъчна оценка за целия имот 7 165 лв., цената на 35 кв. м. е 473.16 лв. затова въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, съдът